Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
И почти бе успяла. Рупърт поклати глава; дори си бе помислил, че може да позаглади недостатъците на Лита. Глупаво от негова страна, тъй като в крайна сметка тя беше… латиноамериканка. От работническата класа. Неподходяща за ролята на една лейди Ланкастър и майка на лорд.
Пък и след загубата на делото всичко се обезсмисляше.
Броят на подходящите съпруги се бе свил до една. Само една. Истински късмет за него се оказа, че на всичкото отгоре щеше да му е приятно да спи с нея. Може би щеше да уреди и нещо с Лита, докато е в Ню Йорк. Но по-добре да не го прави. Не биваше да стига толкова далеч, а после да рискува всичко.
Трябваше напълно да зареже Лита.
— Хайде да сядаме — каза той. — Наистина ми се ще да те опозная по-добре.
Дванадесета глава
Лита се настани в „Пиер“. Там бе безбожно скъпо и луксозно, но тя имаше нужда от това. Нуждаеше се от утеха и спокойствие. Украсеното с позлата фоайе на хотела с огромното коледно дърво я накара леко да се отпусне.
Взе си ароматна вана и се загърна в топъл бял и пухкав халат за баня. После седна до прозореца с изглед към студения, сив и опустял Сентръл Парк и препрочете телеграмата.
Сигурно беше някаква грешка. Рупърт не можеше да е имал това предвид. Ако бе истина, нямаше ли да й каже нещо предварително? Или поне да се обади?
Толкова сърдечно се бе държал с нея! Дали нямаше вина стресът от новия бизнес?
О, по дяволите! Бизнесът. Лита се сгуши в халата си, опитвайки се да се пребори с внезапно надигналата се в нея паника. Какво й бе казал за парите й… че ще уреди механизъм, по който сметката на компанията да се захранва само при нужда? Бизнесът обаче бе съвсем нов. Не се нуждаеше от толкова много пари. Освен това Рупърт бе богат.
Нали така?
Лита притисна лакираните си нокти до челото и се опита да мисли трезво. Не искаше да го прави, но се налагаше. Това й напомни за първия път, когато баща й я бе завел на върха на Емпайър Стейт Билдинг. Тя се страхуваше от високото, но някак си не можеше да устои да не се приближи до парапета и да не погледне над ръба, където видя влудяващата пропаст надолу и й се стори, че пада, макар да бе здраво стъпила на бетонния под, макар да се намираше в пълна безопасност.
Винаги надничаше над парапета. И сега трябваше да помисли трезво.
Думите на баща й отекваха в ума й, докато оглеждаше годежния си пръстен. Той проблясваше красиво. Колко ли струваше днес еднокаратов диамант? Хиляда долара? Две хиляди, ако камъкът бе наистина хубав? Две хиляди. Не беше кой знае колко скъпо. Лита бе решила, че Рупърт е избрал пръстена заради класическата му елегантност, а не заради размера на камъка. Ами ако не е можел да си позволи нещо повече?
Апартаментът. Освен ако телеграмата не се окажеше някаква ужасна жестока шега, той дори не беше негов. „Бенсън и Бейли“ го бяха наели за него и договорът му изтичаше в края на годината. А сега, след като го бяха уволнили, щяха да го вземат обратно. Ами подаръците? Перлите, коженото палто… кошниците с плодове и сладкиши от „Фортнъмс“. Несъмнено луксозни. „Но — нашепваше досадното гласче на съмнението в съзнанието й — не е ли лесно да си позволиш луксозни подаръци за пред хората, когато не се налага да плащаш наем?“
Рупърт никога не плащаше сметки, когато излизаха навън. Може би само понякога за вечеря. Но това винаги се вписваше като „разходи“, защото тя работеше за агенцията. Клубовете го пускаха да влиза безплатно и често двамата вечеряха у приятели. Разбира се, той се обличане безукорно. Но нямаше кола. Никаква кола. Навсякъде ходеха с таксита. Ако той плащаше за нещата, които хората биха забелязали… костюми, обувки, ръкавели, цветя, някой и друг подарък… какви бяха другите му разходи?
Не плащаше наем. Нямаше кола. Не харчеше за развлечения. При това положение един скъп костюм бе съвсем достъпен, дори и при малки доходи.
Лита се замисли по-сериозно. „Добре, хайде да пресметнем“, каза си тя, опитвайки се да запази спокойствие. От работата си, преди да го уволнят, Рупърт получаваше добра заплата, защото компаниите не даваха на служителите си луксозни апартаменти, освен ако не им плащаха големи пари. Тогава къде бяха отишли парите на Рупърт, щом нямаше почти никакви разходи?
Адвокати, обади се безмилостно тъничкото гласче в главата й.
Затова Рупърт бе заминал за Англия. Заради така наречения „малък правен проблем“. Нещо, свързано с една къща. И вероятно делото не бе потръгнало според очакванията му — бе продължило по-дълго и бе отнело повече пари. Иначе защо ще се обръща към нея за пари за новия си бизнес? Който, спомни си тя, никак не я бе впечатлил като начало. Но Рупърт я уверяваше, че всичко ще е наред, защото е успял да привлече важни клиенти от „Бенсън и Бейли“.