Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Умът ли ти е размътен, дете? Какъв е този глас на стара вещица, който тъй грешно излиза от младите ти устни?
Бена Младата примигна.
— Майка — прошепна тя и кимна към трупа. — Тя говори, предупреждава те, да — защо ме гледате толкова странно? Защо пренебрегвате ужасния ѝ взор, така впит във вас, сър? Бена Старата ни предупреждава — има един долу! Най-ужасен, о, нямаме къде да идем!
Емансипор Рийзи изсумтя, надигна се и започна да разхлабва възела на глезена си.
— Виж, за това си права, Бена Младата. Няма къде.
Разбра, че трябва да е много предпазлив с нещастното момиче, чийто ум явно беше превъртял, откакто беше затворена тук в този плетен кош с майка, умряла най-малкото преди седмици. Самотата се беше оказала твърде дълбока и момичето се беше удавило във врящия казан на лудостта.
Бена Старата отново се появи — с внезапно оголени зъби на лицето на дъщеря си.
— Всички ще умрат. Освен мен и дъщеря ми — когато той дойде, изкатери се по мачтата и посегне в това гнездо, ще сграбчи твоето гърло, Карък. А ние ще гледаме как ще те издърпа през ръба. Ще чуем хрущенето на кокалите ти, гъргоренето на кръвта ти, цопването на очните ти ябълки в устата му…
— Мислиш, че няма да ви подуши вас двете тук ли? Дъщеря ти със сигурност, живата ѝ кръв, топлината на дъха ѝ — най-сладкия магнит за немрящ…
— Аз ще я защитя! Ще я скрия! В прегръдката си, да!
Емансипор се надигна с пъшкане и се подпря на ръба на коша.
— Може и да се получи. Желая и на двете ви дръпването на Богинята. Колкото до мен, връщам се долу…
— Не! Чуй ги там долу! Лудост! А онзи дебне, пие дълбоко от ужаса…
И сякаш за да потвърдят всичко описано от Бена Старата, отдолу изригнаха нови писъци. Съживени, удвоени, повтаряни. Пъклени, отчаяни, първични.
Мачтата и вранското гнездо се разтресоха, блъснати сякаш от гигантски юмрук. Резки, цепещи звуци. Една рея се изхлузи от халките и изтрещя долу на палубата.
— Дъх на Гуглата! — ахна Емансипор, вкопчил се в ръба, после се наведе и примижа надолу. По палубата пробягваха сенки, по-скоро кошмарни, отколкото реални. Близо до отвора на трюма лежеше проснато тяло. Нямаше и следа от онова, което беше ударило основата на главната мачта, но Емансипор успя да различи бели черти от разцепено по-надолу, почти светещи на фона на катраносаното дърво. — Нещо ни удари там долу, може би при стъпалото в трюма. — Обърна се да предупреди Бена Младата за риска — и видя нож, полетял към главата му.
Бяла светлина!
„Камбаните, Събли! Не можеш ли да чуеш проклетите камбани?
О, жено, какво направих пък сега?“
Красиво, това люшкане в кръг, толкова нежно, толкова кротко. Бърдс Мотъл, чиято лява гърда беше бяла сфера, лишена от всякаква багра във великолепен, разширяващ очите контраст с тъмната ѝ кожа навсякъде другаде, откъдето идваше и името ѝ2, подробност, която за жалост не беше толкова тайна сред екипажа, колкото ѝ се искаше — но богове, заклещена на борда с всички тези груби моряци и малкото жени между тях, които бяха по-грозни от пъпчив жречески задник, и добре, какво можеше да направи, пък и печелеше пари, нали? Пари, да, крайно полезни, след като кой знае дали изобщо щяха да се измъкнат от това, от което се опитваха да се измъкнат. Тъй че Бърдс Мотъл не изпитваше особена охота да отвори очи.
Особено при цялата тази врява близо до фордека. А това разлята кръв ли беше, или просто ведро морска вода, потекла вече надолу по стъпалата може би, е, добре, нямаше да е хубаво да се намокри точно сега, нали?
Тъй че все пак отвори очи. Надигна се и се озова с лице към кърмата, отворът към каютата бе леко вдясно от нея.
А от него, над стъпалата, пред погледа ѝ бавно се надигаше нещо мокро, слузесто и тъмно. Хаотично разпръснати малки, черни като мъниста очи по безформена петниста и неравна повърхност. Хлъзгаво, мокро, да, мокро хлъзгаво, дращене и стържене като от малки ноктести крачета по дървените стъпала, смътно шляпане, ето вече и пулсиращи органи, тръпнещи под прозрачна, разливаща се като желе кожа. Половин лице под червено-синкава издатина, която можеше да е черен дроб, оцъклено око, което се впи в Бърдс Мотъл за миг, преди следващото надигане да изсипе цялото лице надолу и извън погледа ѝ.
Безразборни кичури мазна коса, черна и права, руса и къдрава, кафява и начупена, всеки изникнал от парче кост, пришита към череп. А вежда ли беше това, което се вдигна над липсващо око, изви се всъщност над нещо, което можеше да е жлъчен мехур, сякаш жлъчните мехури са способни да гледат иронично и питащо, след като всички знаят, че жлъчните мехури могат само да се мръщят…
2
Mottle (англ.) — Пъстрата. — Б.пр.