Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Капитан Леърд е била тука — каза Кайл. — Има следи от борба. Някои дрехи и други вещи са изчезнали. Трябва да знам коя е жената, която живее тук.
— Жрица на Шаит? — Очите на. Даниел се свиха. — Има един Шаитаан близо до Денвър, нали? — попита той.
Кайл кимна.
— Разбирам — каза Даниел. — Предполагаш, че капитан Леърд би могла да планира нападение на Шаитаан. Но тя не е толкова побъркана. Би било самоубийство.
— Боя се, че подценявате капитан Леърд и съюзниците й — каза Кайл. — Един от хората й почти успя да ме убие. Трябваше да ме информирате, че бунтовниците разполагат с високомощни оръжия.
Даниел за момент изглеждаше слисан, после се измъкна от положението с нервна, не особено убедителна усмивка.
— Мислех, че мегабойците са неуязвими — каза той.
Кайл изобщо не отговори. Присмехът на Даниел го ядоса, и това отново го смути. Той прибави това чувство във все по-дългия списък от въпроси, които трябваше да изясни след приключването на тази задача. Нещо не беше наред с него, откакто беше стъпил на тази планета.
— Сведенията, за които ме помоли — каза Даниел.
Лицето му изчезна от екрана. На негово място се появи досието на жрицата на Шаит, обитателка на това жилище.
На Кайл му бяха необходими по-малко от две минути, за да прочете повече от четирийсетте страници на досието. Когато свърши, неприятното чувство беше прерастнало в истинско безпокойство.
— Е, сега поумня ли? — иронично попита Даниел.
Кайл отегчено кимна.
— Жрицата е сестра на една местна жителка, която сега е в компанията на Леърд — каза той.
— И? — Изведнъж Даниел също съсредоточи вниманието си.
— Детето й е било избрано — продължи Кайл. — Избягала е. Явно Леърд и няколко шарки са й помогнали при бягството. При това са били убити три същества от прислугата, но също така и детето.
— И сега отново се появяват в жилището на една жрица на Шаит — замислено каза Даниел. — По дяволите, какво означава това?
— Не зная — отвърна Кайл. — Ако следите означават, че жрицата е мъртва, става дума за чиста проба опит за отмъщение.
— Глупости! — изсъска Даниел. — Не и Черити Леърд!
— … ако все пак жрицата е още жива и се намира при Леърд — невъзмутимо продължи Кайл, — би трябвало съвсем сериозно да се очаква нападение на Шаитаан.
— Това е пълна глупост — гневно отвърна Даниел. — Защо би трябвало Леърд… — Той млъкна и Кайл можа дори на миниатюрния екран да види, как лицето му загуби цвета си. — Трансмитерът!
Кайл го погледна въпросително.
— Трябва да е научила, че има трансмитерна връзка до Ню Йорк! — възбудено каза Даниел. — Разбира се — това е единственото обяснение! Тя… иска да дойде тук!
— В Ню Йорк? — невярващо попита Кайл. — Но защо?
— Защото аз съм тук, идиот такъв! — изкрещя Даниел. — Не можеш ли да разбереш? Тя иска мен!
— Вас? Но… — Кайл замлъкна по средата на думата, когато проумя това, което Даниел неволно му беше разкрил. — Вас? — повторно попита той. — Сега разбирам. Става дума за разчистване на лични сметки между Леърд и вас!
Даниел не отговори.
— Поискали сте мегабоец за лично отмъщение? — недоумяващо попита Кайл.
— Не е отмъщение — отговори Даниел. — Ако й се удаде възможност, тя ще ме убие, Кайл.
— Това не ви упълномощава…
— За какво съм упълномощен и за какво не — студено го прекъсна Даниел, — няма да решаваш ти.
— Правилно — отвърна Кайл. — Но ще предам тази информация. Ще трябва да отговаряте за поведението си на друго място.
— Сигурно — разярено каза Даниел. — Ще го направим. Само че първо изпълни задачата си.
9
Нараняването на Нет се оказа по-леко, отколкото изглеждаше в първия момент. Имаше няколко охлузвания и натъртвания, а при падането от мотоциклета беше получила силно кървящо нараняване на тила, което обаче не беше особено опасно. Но когато Скудър и Черити пренесоха младата вастенландка в сянката на една скала и Черити я прегледа малко по-основно, тя откри нещо, което я изплаши много повече.
Платът на блузата над десния й хълбок беше овъглен, кожата под него беше тъмночервена и на мехури по продължението на една тънка като молив права линия, дълга почти десет сантиметра. Не толкова самият вид на раната изплаши Черити — без съмнение беше много болезнена, но не и опасна.
Беше това, което тя означаваше.