Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Това беше очевидно по държането ти.
Станахме и тръгнахме сред хората, които търсеха свободни столове и слагаха на масите халби с бира.
— Мисля, че Ринг е опасен.
— Той е суетен и иска да стане известен — каза Уесли.
— Не смяташ ли, че това е опасно?
— Тези качества характеризират почти всеки, с когото работя.
— С изключение на мен, надявам се.
— Ти, доктор Скарпета, си изключение на почти всичко, за което се сещам.
Минахме по дългия коридор към фоайето. Изведнъж изпитах желание да не се разделям с Уесли. Почувствах се самотна и не бях сигурна защо.
— Бих искала да вечеряме заедно — казах аз, — но Луси иска да ми покаже нещо.
— Какво те кара да мислиш, че нямам други планове?
Думите му ме обезпокоиха, макар да знаех, че Уесли се шегува.
— Може да се видим в събота или в неделя — добави той. — Тогава ще имаме повече време. Този път аз ще сготвя. Къде си паркирала?
— Ей там.
Насочих дистанционното управление. Вратите на колата се отключиха и осветлението се включи. Както обикновено, не се прегърнахме, нито се целунахме. Никога не го правехме, когато наоколо имаше хора.
— Мразя всичко това — казах аз и се качих в колата. — Може по цял ден да говорим за трупове, изнасилвания и убийства, а не можем да се прегърнем или да се хванем за ръце. Не дай боже някой да ни види. Нормално ли е това? Кажи ми. Не изневеряваме никому, нито извършваме престъпление. Има ли във ФБР правило по този въпрос, което да не знам?
Уесли ме целуна по устата точно когато покрай нас минаваха група агенти и рече:
— Не казвай на никого.
След няколко минути спрях пред Инженерния научноизследователски институт — просторна старинна сграда, където ФБР извършва технически тестове и разработки. Дори да знаеше какво става в лабораториите там, Луси не ми казваше нищо. В сградата имаше малко помещения, където ми позволяваха да вляза, дори когато тя ме придружаваше. Луси ме чакаше на входа. Насочих дистанционното управление към колата, за да я заключа, но не стана нищо.
— Тук не работи — каза Луси.
Погледнах отрупания с антени и сателитни чинии покрив, въздъхнах и заключих с ключа.
— Би трябвало вече да съм го запомнила, след като съм идвала тук толкова пъти — измърморих аз.
— Твоят приятел, следователят Ринг, се опита да ме изпрати дотук след консултацията — каза Луси.
— Ринг не ми е приятел.
Фоайето имаше висок таван и стъклени витрини, в които бяха изложени старомодни радиоапарати и електронни устройства, използвани от силите на реда, преди да бъде създадено ФБР.
— И отново ми предложи среща — добави Луси.
Коридорите бяха едноцветни и изглеждаха безкрайни. Както винаги бях смаяна от тишината и усещането, че там няма никого. Учените и инженерите работеха зад затворени врати в помещения, достатъчно големи, за да поберат автомобили, хеликоптери и малки самолети. В Инженерния научноизследователски институт се трудеха стотици служители на ФБР, но никой нямаше връзка с нас. Не знаехме имената им.
— Сигурна съм, че има един милион хора, които искат да те поканят на среща — рекох аз.
— Не и след като са били около мен твърде дълго.
— Аз още не съм те зарязала.
Но тя беше сериозна.
— Започна ли професионален разговор, мъжете изгубват интерес към мен. Но Ринг обича предизвикателствата, ако знаеш какъв тип мъже имам предвид.
— Познавам ги много добре.
— Той иска нещо от мен, лельо Кей.
— Искаш ли да отгатна какво? Между другото, къде ме водиш?
— Просто имам такова чувство. — Тя отвори вратата на лабораторията по виртуална реалност и добави: — Хрумна ми нещо интересно.
Хрумванията на Луси винаги бяха интересни. Дори нещо повече. Ужасяващи. Стаята беше пълна с виртуални процесори, уреди, чипове, периферни устройства и шлемове.
Взех дистанционно управление и два от екраните светнаха. Познах снимките, които бе ми изпратил смъртдок. Бяха увеличени и цветни. Започнах да се изнервям.
— Какво ще правиш? — попитах аз.
— Основният въпрос винаги е бил потапяне в обстановката, която да подобри постиженията на оператора — отговори тя, докато подаваше команди на компютъра. — Досега не си имала възможност да се потопиш в обстановката на местопрестъплението.
Двете се вторачихме в окървавените остатъци от крайници и наредените части от тялото и по гърба ми полазиха ледени тръпки.