Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Какво е зрителното ми възприятие в момента? — попитах аз.
— Би трябвало да е същото.
— Тогава тук има още нещо. Стените… Цветът просветлява в тази посока. Има отвор. Вероятно врата, през която влиза светлина.
— На снимката няма врата. Виждаш само онова, което е на нея.
Странно, но за миг ми се стори, че долавям мирис на кръв и парливата миризма на плът, мъртва от няколко дни. Спомних си подобната на тесто структура на кожата на жената и странния обрив, който ме накара да се запитам дали не е била болна от херпес зостер.
— Тя не е била избрана случайно — казах аз.
— А другите са били случайни жертви.
— Другите случаи се различават от този. Виждам двоен образ. Можеш ли да направиш нещо?
— Вертикално зрително несъответствие между двете ретини.
В същия миг усетих, че Луси ме хваща за ръката.
— Обикновено преминава след десет-петнайсет минути — добави тя. — Време е да си починеш.
— Не се чувствам добре.
— Зрителна умора. Гадене от симулацията. Наречи го както искаш. Предизвиква замъгляване на образа, сълзи и световъртеж.
Изгарях от нетърпение да махна шлема от главата си. Пред очите ми отново се появи окървавената маса.
Ръцете ми трепереха. Луси ми помогна да сваля сензорната ръкавица. Седнах на пода.
— Добре ли си?
— Беше ужасно.
— Това означава, че е било полезно. — Тя сложи шлема и ръкавицата на бюрото. — Потопила си се в обстановката. Така трябва да стане.
Луси ми даде няколко кърпички и аз избърсах лицето си.
— А другите снимки? Онази с отрязаните ръце и крака? — попита тя.
— Достатъчно дълго стоях в тази стая — отговорих аз.
8.
Карах към дома си. Бях много напрегната. През по-голямата част от професионалния си живот ходех на сцените на местопрестъпленията, но никога не бях прониквала в обстановката. Усещането, че съм в онази снимка, и представата за миризмата и допира до трупа силно ме разстрои. Беше почти полунощ, когато вкарах колата в гаража, и не можах да отключа вратата достатъчно бързо. Влязох вкъщи и изключих алармената система, после се върнах да заключа и се огледах, за да се уверя, че всичко е на мястото си.
Запалих камината и си налях питие. Пушеше ми се. Пуснах музика, за да ми прави компания, сетне влязох в кабинета да видя дали ме очаква нещо. Имаше факсове и телефонни съобщения и още едно послание по електронната поща. Този път смъртдок само повтаряше: „мислиш се за много умна“. Направих разпечатка и тъкмо се запитах дали взвод 19 са видели съобщението, когато телефонът иззвъня и ме стресна.
— Здрасти — каза Уесли. — Само исках да се уверя, че си добре.
— Пак имам съобщение.
— Запамети го на твърдия диск и си лягай.
— Трудно ми е да не мисля за това.
— Той иска да стоиш будна цяла нощ и да мислиш. Това е играта му.
— Но защо е избрал мен?
Нямах настроение и още ми се виеше свят.
— Защото ти си предизвикателство, Кей. Дори за добри хора като мен. Утре ще поговорим. Обичам те.
Не можах да спя дълго. В четири и няколко минути сутринта телефонът отново иззвъня. Тази път се обади доктор Хойт, домашен лекар от Норфък, където работеше и като съдебен лекар през последните двайсет години. Хойт наближаваше седемдесетте, но беше жизнен, енергичен и с ума си. Не го бях виждала разтревожен за нещо, затова мигновено се притесних от тона му.
— Съжалявам за безпокойството, доктор Скарпета — каза той. — Намирам се на остров Танжер.
— Какво правиш там, за бога?
Протегнах ръка към нощното шкафче, за да взема писалка и тефтер.
— Късно снощи ми се обадиха и съм тук от няколко часа. Бреговата охрана ме докара с катер. Но аз мразя лодките. Клатят се и подскачат. Освен това тук е адски студено.
Нямах представа за какво говори.
— Последния път, когато видях такова нещо, беше през 1949 година в Тексас — продължи той, — където бях на специализация и се готвех да се женя…
— Успокой се, Фред — прекъснах го. — И ми разкажи какво е станало.
— Петдесет и две годишна местна жителка. Вероятно е била мъртва най-малко от двайсет и четири часа в спалнята си. Има жестоки кожни обриви по цялото тяло, включително на дланите и на ходилата. Колкото и налудничаво да звучи, прилича на едра шарка.