Лявата ръка на Бога

Рива въздъхна при спомена за една повехнала мечта.

— Казваха, че когато навършим четиринайсет, ще ни отведат на място, още по-чудесно от Светилището, и там завинаги ще живеем в блаженство като невести. Но само ако успеем да станем съвършени.

— Съвършени? В какъв смисъл?

— Кожата ни трябва да бъде безупречна, косата ни блестяща и гъвкава, да имаме големи и сияйни очи, розови бузи, едри и обли гърди, големи и гладки дупета, а между краката, под мишниците и където и да било по тялото да нямаме нито едно косъмче. Винаги да бъдем интересни и чаровни, винаги да ухаем на цветя. Никога да не се ядосваме, да не гълчим, да не критикуваме другите, а да бъдем сърдечни, мили и винаги готови за целувки и ласки.

Албин и Випонд бяха мъже с богат опит, бяха чували и виждали какви ли не странни неща, но когато Рива привърши разказа си, и двамата не знаеха какво да кажат. Най-сетне Албин проговори:

— Да се върнем към нападението на онзи Изкупител. За пръв път ли го виждаше?

— Да. Изобщо за пръв път виждах мъж.

— А как практикувахте… вашите ласки? — попита Випонд. — След като не е имало мъже.

— Една на друга, сър.

Това смая двамата още повече.

— Едните се преструвахме, че сме уморени и сърдити; викахме, тръшкахме врати, после някоя от другите идваше да ни успокои с благи думи и ласки, докато ядът ни премине. — Тя погледна събеседниците си и осъзна, че отговорът не ги задоволява напълно. — Освен това имаше кукли.

— Кукли ли?

— Да, мъжки кукли. Обличахме ги, масажирахме ги и се държахме с тях като с крале.

— Ясно — каза Випонд.

— Аз и Лена… — тя помълча. — Лена беше момичето, което Изкупителят уби… Казаха ни, че сме избрани да се омъжим и да живеем щастливо до края на дните си. Но после Лелите — така наричахме жените, които се грижеха за нас — ни отведоха в стаята на онзи човек. А той дойде и уби Лена.

— Вашите Лели знаеха ли какво ви чака?

— Как може, след като бяха толкова мили към нас? Сигурно са ги излъгали.

— Колко странно съвпадение — каза Албин, който все още се чудеше дали момичето не ги праща за зелен хайвер, макар че в такъв случай би трябвало да е гениална лъжкиня. — Само за двайсет и четири часа да се срещнеш с онзи Изкупител и Кейл, а после Кейл да пристигне тъкмо навреме, за да те спаси.

— Да, още тогава си помислих така. Колко странно да се срещна с цели четирима мъже след толкова много години… и единият да е тъй жесток, а другите да рискуват живота си заради мен, макар че не ме познават. Често ли се случват подобни неща?

— Не — каза Випонд. — Не се случват често. Благодаря, Рива. Засега приключихме.