Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Лома се въси известно време, разглежда ме изпод вежди и накрая обяви:
— Зная защо ме баламосваш. Остана гола и боса и запя нова песен. Искаш да се намърдаш в бизнеса, това е…
— Никога не съм си пъхала носа в бизнеса. Когато Аркаша ми е искал съвет, аз съм го съветвала и няма защо да лъжа, че не е било така. Но вашите неща изобщо не ме интересуват. И изобщо вече се уморих и не искам да говоря повече с теб. — Оставих чашата, легнах и се обърнах на другата страна.
Лома излезе от спалнята и около половин час обикаля из апартамента. Сетне отново дойде при мен.
— Лада, искаш ли да хапнеш нещо? — попита той от прага.
— Не искам — отвърнах мрачно аз.
— Таня казва, че ти трябват такова… витамини.
— Таня е тъпачка.
Лома понечи да си тръгне, но спалнята го привличате като магнит. Покрачи малко около вратата и после дойде при мен.
— Ще си полегна за малко. Нещо ме заболя главата.
„Имаш ли глава, че да те заболи“ — изсумтях наум аз, но си замълчах. Лежах със затворени очи и чаках да видя какво ще стане по-нататък. Лома се настани до мен, без да се съблича, вторачи се в тавана и напрегна единствената си мозъчна гънка. По всичко личеше, че беше озадачен.
— Лъжеш за всичко — изтърси той някъде след около половин час.
— За какво лъжа? — наложи ми се да се изненадам.
— За всичко. Намерила си глупак да ти вярва.
— Ами недей да ми вярваш — обидих се аз и отново се обърнах на другата страна.
През нощта Лома почти не спа и непрекъснато се въртя, късайки нервите ми. Не ми посегна и това наистина беше странно. А на сутринта аз се обадих на Таня и й докладвах за постигнатия успех.
— Ледът се пропука — зарадва се тя. — Най-важното е тази мисъл да се забие в тъпата му глава, а пък останалото е въпрос на техника.
— Не им се ще да ми повярват… — казах иронично аз.
— Само да знаеш колко им се ще — изпуфтя Таня. — Откога ти разправям, че той отдавна и завинаги е полудял по божествените ти прелести.
— Добре де — въздъхнах аз. — И какво смяташ да правим по-нататък?
— Направи пирог.
— Какво? — слисах се аз.
— Казах да направиш пирог и да нахраниш любимия си. Прояви женска грижа и ласка.
— Ти май че окончателно си откачила — ядосах се аз. — Какъв пирог? Че аз никога в живота си не съм правила пирог.
— Няма значение, ще се отбия след работа и ще го омесим. А пък ти се поразмърдай и приготви тържествена маса със свещи… Лома в кантората ли е?
— Знам ли къде го вее вятърът. Най-добре ще е никакъв да не се връща.
— Пепел ти на езика. Аз храня големи надежди за Лома.
— Ами храни си — посъветвах я и затворих слушалката.
Беше страшна скука да стоиш затворен между четири стени. Разходих се из апартамента и реших да му придам вид на нормално човешко жилище. Все пак това беше някакъв вид занимание, пък и имаше полза от него.
Таня се отби в обедната си почивка и приготви пирог, като ми записа рецептата на един лист. Тутакси го изхвърлих, но пирогът ми хареса и аз веднага се въоръжих с нож.
— Какво правиш? — плесна ме през ръката Таня. — Това е за любимия ти.
— Да пукне дано — въздъхнах аз, но оставих ножа.
— Престани да викаш дявола. Лома не е просто поредният глупак, а дар божи. Втори такъв няма да намериш в целия свят.
— Това е абсолютно сигурно — кимнах аз.
Лома влезе в апартамента и подозрително подуши въздуха. Аз излязох от хола, усмихнах се плахо и глезено казах:
— Мислех, че ще си дойдеш по-рано.
Лома се разходи мрачен и наежен из жилището, влезе в кухнята, видя сервираната маса с пирога по средата, обърна се към мен и каза:
— Какво е това?
— Вечеря — свих рамене аз. — И ти да седиш по цял ден без работа… А ето и списъка на нещата, които трябва да се купят, за да направим от колибата, в която живееш, нормален дом.
Лома не погледна списъка и заяви с доволна подла усмивка:
— На мен и така ми харесва. Освен това вече съм вечерял.
— Така ли? — Сграбчих покривката за четирите й краища заедно с всичко, което беше върху нея, и я занесох до шахтата за смет, изпитвайки почти злобно задоволство от това, че Таня напразно се беше старала. Вярно, така и не опитах пирога, но какво да се прави.
— И какво? — попита Лома, когато се върнах.
— Нищо — отвърнах му и тръгнах към банята. Задържах се там доста дълго, а когато излязох, заварих Лома пред телевизора. Погледна ме и ме попита рязко: