Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Мога ли да разменя няколко думи с вас, мадам?
Лили Маргрейв дискретно ги остави. Лейди Астуел го погледна въпросително.
— Вие бяхте последният човек, който е видял сър Рубън жив онази нощ, нали?
Тя кимна. От очите й потекоха сълзи и тя бързо ги попи с черна кърпичка.
— О, моля ви, не се разстройвайте. Моля ви.
— Опитвам се, мосю Поаро, но не мога.
— Колко глупаво от моя страна да ви разстройвам така!
— Не, не, продължете. Какво искахте да ми кажете?
— Струва ми се, че е било около единайсет, когато сте се качили във високата стая и сър Рубън е освободил господин Трефусис. Така ли е?
— Сигурно е било по това време.
— Колко дълго останахте при него?
— Беше дванайсет без четвърт, когато се прибрах в спалнята си. Щом влязох, погледнах часовника си.
— Лейди Астуел, ще ми кажете ли за какво разговаряхте със съпруга си?
Тя се отпусна на канапето и се разрида неудържимо.
— Ние… се… ска… ска… скарахме — изхлипа.
— За какво? — съчувствено попита Поаро.
— За… за много неща. Започна от Лили. Напоследък Рубън не я харесваше. Нямаше причини, но твърдеше, че я заварил да рови из документите му. Искаше да я изгони, но аз се възпротивих. Тя е мило момиче и не бих допуснала да го направи. Той започна да ми крещи, а аз не понасям подобно поведение и му казах точно какво мисля за него. Всъщност, мосю Поаро, наистина не исках да стане така. Той заяви, че ме извадил от тинята, за да се ожени за мен и че… но какво значение има това сега. Никога няма да си го простя. Нали знаете как е, мосю Поаро. Винаги съм смятала, че един хубав скандал прочиства въздуха. Но как можех да знам, че същата нощ някой ще го убие. Бедният стар Рубън!
Поаро я изслуша търпеливо и рече:
— Причиних ви страдание. Моля да ме извините. Нека сега станем по-делови… По-практични, по-точни. Все още ли държите на мнението си, че Трефусис е убил съпруга ви?
Лейди Астуел се окопити и с достойнство заяви:
— Интуицията на една жена, мосю Поаро, никога не лъже.
— Права сте, права сте — съгласи се той, — но кога го е извършил?
— Кога ли? След като съм излязла от стаята, разбира се!
— Напуснали сте сър Рубън в дванайсет без четвърт. В дванайсет без пет се е прибрал господин Левърсън. Твърдите, че за тези десет минути секретарят е дошъл от спалнята си и го е убил, така ли?
— Напълно възможно.
— Много неща са възможни — отбеляза Поаро. — Убийството е могло да бъде извършено в тези десет минути. О, да! Но било ли е?
— Той, разбира се, твърди, че си е бил легнал и е заспал дълбоко. Но кой знае дали е вярно?
— Никой не го е видял около високата стая — напомни й Поаро.
— По това време вече всички са спели — обяви победоносно лейди Астуел. — И естествено никой не е могъл да го види.
— Чудя се — промърмори Поаро и след кратка пауза каза: — Добре, лейди Астуел. А сега ви желая лека нощ.
Джордж остави подноса със сутрешното кафе на нощното шкафче на господаря си.
— През въпросната вечер госпожица Маргрейв, сър, е носила рокля от светлозелен шифон.
— Благодаря ти, Джордж. Много ми помогна.
— За госпожица Маргрейв се грижи третата камериерка, сър. Казва се Гладис.
— Благодаря ти, Джордж. Ти си истинско съкровище.
— Съвсем не, сър.
— Хубава сутрин — отбеляза Поаро, поглеждайки през прозореца. — Едва ли някой ще стане толкова рано. Мисля, драги ми Джордж, че ако сега отидем във високата стая, за да проведем един малък експеримент, никой няма да ни обезпокои.
— Ще имате ли нужда от мен, сър?
— Експериментът няма да бъде болезнен — успокои го детективът.
Когато влязоха във високата стая, завесите все още бяха спуснати. Джордж понечи да ги дръпне, но Поаро го възпря:
— Ще оставим стаята така както беше. Само включи настолната лампа.
Прислужникът се подчини.
— А сега, драги Джордж, седни на този стол. Настани се така, че все едно пишеш. Много добре. Аз ще грабна един кривак, ще се прокрадна зад тебе и ще те ударя отзад по главата.
— Добре, сър.
— Но когато те ударя, спри да пишеш. Нали разбираш, че не мога да те ударя със същата сила, с която убиецът е ударил сър Рубън. Но трябва да се опитаме да възстановим как е станало. Удрям те по главата и ти се свличаш ето така. Ръцете са отпуснати, а тялото е свито. Позволи ми да те наглася. Но не стягай мускулите. — Поаро отчаяно въздъхна и каза: — Възхитително се справяш с гладенето на панталоните, Джордж, но въображението ти никак не е възхитително. Стани и ме остави да ти покажа. — Той седна зад бюрото. — Аз пиша, съсредоточено пиша нещо. Ти се прокрадваш зад мен и ме удряш по главата с кривака. Прас! Изпускам писалката и падам напред, но не много напред, защото столът е нисък, а бюрото — високо, а отгоре на всичко ръката ми ме подпира. Моля те, Джордж, бъди така добър да отидеш обратно до вратата. Застани там и ми кажи какво виждаш.