Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Доколкото те са човешки същества, да.
— Колко харчи „Хъг“ за оборудване?
— Тази година повече от обикновено. Доктор Шилер получи електронен микроскоп, който струва милион.
— А, да, доктор Шилер — повтори той и протегна крака. — Дочувам, че някои от служителите в „Хъг“ са превърнали живота му в ад и той се е опитал да си подаде оставката този следобед.
— Откъде знаеш това? — попита тя и се изправи на креслото.
— Една птичка ми каза.
Чашата с бира се стовари с дрънчене на масата. Дездемона понечи да стане.
— Тогава хранете тази птичка, не мен! — изсъска.
Той не помръдна.
— Успокой се, Дездемона, и седни.
Тя се изправи, за да демонстрира, както обикновено ръстовото си превъзходство, впила очи в неговите, които — откри неочаквано — не бяха тъмнокафяви, а по-скоро кехлибарени и в тази стая оживяваха. Мозъкът зад тези очи знаеше точно какво чувства тя и не се тревожеше от угризенията й. И това, призна си тя, си беше съвсем нормално. Единственото, от което се интересуваше Кармайн, беше да намери Чудовището от Кънетикът. Дездемона Дюпре беше залог, който без проблеми можеше да си позволи да загуби. Тя седна.
— Така е по-добре — усмихна се той. — Какво мислиш за доктор Кърт Шилер?
— Като човек или като учен?
— И двете.
— Като учен той е признат международен авторитет по структурата на лимбичната система и затова професорът го покани да дойде от Франкфурт. — Усмихна се, това не й се случваше често. Усмивката преобрази безличното й лице в доста привлекателно. — А като човек го харесвам. Бедният, налага му се да работи под много по-страшни заплахи от националността си.
— Като хомосексуалността му?
— Пак ли онази птичка?
— Повечето мъже не се нуждаят да им го каже някоя птичка, за да го разберат, Дездемона.
— Вярно. Жените по-лесно се заблуждават, защото имат склонността да смятат приятните и внимателни мъже за добри потенциални съпрузи. Повечето от тях предпочитат собствения си пол, което съпругите им не осъзнават, докато не народят по няколко деца. Случи се на две мои приятелки. Кърт е приятен и внимателен, но не гони жените, за да се размножи. Като повечето учени живее заради работата си, така че не мисля, че хомосексуалните му връзки са дълги. Или пък ако си има сериозен приятел, не го вижда често.
— Много си безпристрастна — каза той.
— Защото гледам отстрани. Честно казано, предполагам, че Кърт е дошъл в Америка, защото е искал да започне на чисто. Да се засели на място, от което може, когато си поиска, да ходи до хомосексуалните свърталища в Ню Йорк. Но е забравил или просто не е знаел, че много от американските медици са от еврейски произход. Вече двайсет години, откакто войната свърши и се разбра за онези ужасни концлагери, но споменът е още съвсем жив.
— В теб също, предполагам.
— О, аз помня най-вече ужаса от купонната система за храна и дрехи. Имаше и бомби, и ракетни обстрели, но не и където аз живеех, в покрайнините на Линкълн. — Сви рамене. — Харесвах Кърт Шилер и преди да се случи това ужасно нещо, всички останали също го харесваха, включително Мори Финч, Соня Либман, Хилда Силвърман и фелдшерите. Спомням си, когато Мори разбра, че у Кърт се борят задълженията му на патолог и съвестта, каза, че неговата собствена съвест му казвала, да не хвърля пръв камък по германец, който е достатъчно млад, за да е участвал в Холокоста. — Погледна си часовника, най-евтиният „Таймекс“, който можеше да се намери. — Трябва да вървя, но ти благодаря, Кармайн. Храната беше прекрасна, обстановката — великолепна, а компанията — хм, доста поносима.
— Достатъчно поносима, за да го направим пак следващата сряда? — помогна й да се изправи, макар че тя стана с лекота, сякаш тежеше на половината на осемдесетте си килограма.
— Щом искаш.
Придружи я надолу с асансьора и настоя да я изпрати до корвета й.
Интересна жена, помисли си, докато гледаше как колата се отдалечава с ръмжене. В нея има много повече от комплекси за високия й ръст. Разприказва се и забрави да го демонстрира като заплаха. Облича се евтино и грозно, сама си прави косата, няма бижута. Дали е стисната, или просто не й пука как изглежда? Мисля, че не е нито едното, нито другото. Не се учудвам, че е запалена туристка. Представям си я как крачи по Апалачите в големи туристически обувки — един женски Том Бомбалди. Няма химия на привличане между нас, това е облекчение. И тъй като мога да си заложа всичките китайски антики, че не е Чудовището от Кънетикът, госпожица Дюпре е логичният служител на „Хъг“, който ще привлека на своя страна.