Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
Яхтата намали и двигателят й млъкна. Мъжът на носа клекна, после се изправи с малка котва и найлоновото й въже в ръка. Метна котвата през борда и я притегна на къс повод. Отиде при кърмата, пусна още една котва, после се зае да изтегли скифа, който се поклащаше на дълго въже зад яхтата. Скифът беше триметрова надуваема лодка в маскировъчен цвят. Изглеждаше доста износен и значително по-стар от сабрето, навярно откраднат от друга яхта и от друг американски глупак, решил да си поиграе на мореплавател в опасни води. Кан отправи кратка мълчалива молитва за момиченцето, загинало по ужасен начин в ръцете на тези мъже, после насочи отново вниманието си към двамата, които се прехвърляха в надуваемата лодка, понесли половин дузина пластмасови туби от по пет галона. Мъжът с пушката седна на кърмата и включи извънбордовия двигател. Слаб мъркащ звук размърда неподвижния въздух и скифът потегли. С периферното си зрение Кан различи движенията на собствените си хора. Изчака скифът да се отдалечи от яхтата, преди да даде заповед.
— Сегаранг — тихо каза той. Сега.
Един от хората му произведе кратък залп с китайската картечница „Тайп-64“. Оръжието имаше вграден заглушител и не издаде почти никакъв звук, докато изстрелваше пълнител с трийсет патрона за по-малко от секунда. Куршумите разкъсаха надуваемата лодка на парцали и поне пет-шест уцелиха мъжете. Няколко рикошираха шумно в извънбордовия двигател. Мъжете потънаха с писъци в неспокойната кафява вода. През окулярите на специалните си очила Кан видя как две масивни тъмни сенки се мятат от обраслите с мангрови дръвчета плитчини при далечния бряг и се плъзгат към мятащите се тела на ранените мъже от лодката. Единият дългонос соленоводен крокодил изправи снага и захапа главата на дългокосия. Чу се слаб хрущящ звук, черепът се спука и светлата влажна буца на мозъка се разпадна на няколко парчета като презрял плод. Вторият мъж размахваше трескаво ръце с надежда да се добере до брега, но второто влечуго го стисна през кръста и го завлече под водата.
— Лекас! — Бързо.
Гръм разцепи нощния въздух, когато огромните двигатели на „Черният дракон“ се събудиха. Оборотите нараснаха главоломно и конструираният за бързи нападения съд изскочи с рев от скривалището си сред мангровите дръвчета на път към яхтата при другия бряг на реката. Не беше минала и половин минута откакто прозвучаха първите изстрели. В кабинката на яхтената палуба се появи някакъв тип — гол, ако не се броят боксерките. И пистолетът.
— Лампу кари — нареди Кан и свали очилата за нощно виждане от очите си. Прожекторът на носа грейна и окъпа яхтата в синкаво сияние.
Полуголият мъж вдигна ръка да заслони очите си. Беше атлетичен, загорял от слънцето и рус.
— Хвърли оръжието! — извика силно Кан.
— Кои сте вие, по дяволите? — извика русият от яхтата.
— Ке далам сунгай — нареди Кан на мъжа с китайската картечница. Мъжът вкара нов пълнител и се прицели във водата до яхтата. Натисна спусъка и водата край кърмата на сабрето завря. — Хвърли оръжието — повтори Кан.
Този път мъжът на яхтата се подчини. Пистолетът цопна във водата. Фу Шън застана до Кан. И през неговото рамо висеше една „Тайп-64“, на кръста му имаше половинметрово мачете в ножница от зебло.
„Черният дракон“ застана успоредно на яхтата. Фу Шън и мъжът, стрелял по надуваемата лодка, прехвърлиха въжета през двата съда и се качиха на яхтата, после вързаха въжетата, за да не ги раздели течението. Мъжът с боксерките стоеше в кабинката на яхтата с вдигнати ръце. От едното му рамо през гърдите минаваше широк неравен белег. Спомен от отдавнашно сбиване с нож, реши Кан. От онези дълбоки рани, които получаваш в затвора. Очите на мъжа гледаха студено под блясъка на прожектора. Нямаше страх в погледа им, само гняв.
Фу Шън и мъжът с картечницата тръгнаха към кабината. Фу Шън слезе в трюма, а другият остана на палубата. След малко Фу Шън се появи отново, побутвайки пред себе си млада жена. Беше гола и напразно криеше с ръце срамотиите си. Кожата й беше бледа, косата — тъмна, не беше много хубава, но имаше големи гърди и дълги крака. Сълзи се стичаха по бузите й. Беше много уплашена. Ярката светлина разкриваше целулита по бедрата й. От сълзите гримът й се беше размазал. Беше по-стара, отколкото му се стори в началото. От разстояние и с бански костюм не би имало значение. Кан се запита що за жена си слага грим насред океана. Жена, която би се съблякла гола за мъж като онзи с белега, отговори си сам. И двамата, и мъжът, и жената, му напомняха на онези плоскоглави водни змии, които беше виждал в блатата. Хора без души.