Призракът на Рембранд

— Сигурен ли си? — обърна се той към Фу Шън, който стоеше на крачка зад него.

— Да. Гази почти девет метра. Трябва им дълбока вода, за да хвърлят котва.

— Защо тук?

— Има извор на половин миля нагоре по реката. Гребат със скиф дотам за прясна вода.

— Колко са?

— Четирима. Трима мъже и една жена. Млада.

— Жена? Странно. Тези неща не са женска работа.

— Те са американци — каза Фу Шън и вдигна рамене, сякаш националността им обясняваше всичко. — Момичето е нещо като препоръка, струва ми се.

— Препоръка? — вдигна вежди Кан.

— За пред жертвите им. Събличат я по бикини и я пращат да се пече на палубата. Тя маха и се усмихва. Значи всичко е наред, нали така? Помисли.

— После щракват капана, а вината пада върху нас.

Фу Шън кимна.

— Така действат. — Нов звук надви ритмичния рев на прибоя. Гъргорене на двигател. Все по-силно и по-наблизо. Двамата мъже чакаха и се ослушваха. — Те са — каза тихо Фу Шън. — Какво ще наредиш, туан?

— Изчакайте да пуснат котва и да потеглят със скифа. — Кан се замисли. — Колко отиват за вода?

— Двама. Момичето и един от мъжете остават. Вече няколко пъти ги наблюдаваме.

— Убийте двамата в скифа, когато наближат брега. Корабът им ще превземем от „Дракона“, преди да им е останало време да избягат.

— Да, туан — кимна Фу Шън. Обърна се, тръгна към кабината с щурвала и слезе долу.

Кан стоеше на носа и чакаше яхтата да се отправи към заложения й капан. Яхта, която обикаляше района повече от две години, а той така и не я беше видял. Първоначално плавала под името „Живак“ и била собственост на богат търговец на недвижима собственост от Ванкувър, който обикалял света със съпругата и единайсетгодишната си дъщеричка. И мъжът, и жената били опитни в корабоплаването и не би трябвало да допуснат толкова глупава грешка, но така или иначе не проверили що за хора са двамата младежи, които качили на стоп и които уж обикаляли азиатското крайбрежие, като се хващали на временна работа по частни и туристически яхти. Двамата стопаджии заклали мъжа посред нощ няколко дни след като напуснали пристанището на Манила, а жената и момичето оставили живи повече от седмица, през което време ги изнасилвали многократно. Междувременно „Живак“ се срещнала с втора яхта — „Артемезия“, управлявана от другите двама членове на бандата. След още два дни на групови изнасилвания, майката и дъщерята били прехвърлени без храна и вода на „Артемезия“, по-малката от двете яхти, и изоставени на произвола на съдбата. Или не точно, защото бандитите се погрижили да подпишат смъртната им присъда, като повредили двигателя на яхтата и отворили пробойна в корпуса й, преди да я изоставят в открито море. Яхтата обаче не потънала изцяло и след време била забелязана от гмуркаческа лодка, дошла от курорта на Пулау Тига — острова, където се провело първото риалити състезание „Сървайвър“. Когато стигнали до „Артемезия“, детето вече било мъртво от обезводняване и вътрешни травми, но майката живяла достатъчно, за да разкаже какво е станало. Под няколко различни имена „Живак“ била забелязвана тук и там, от Хаваи на север до Нова Зеландия на юг, и с нея се свързвало изчезването на редица обявени за издирване хора. Така и не беше извършена сигурна идентификация на бруталните „пирати“, но имаше косвени данни, че един от тях е Гнусния сърфист, търсен за няколко въоръжени обира в Лос Анджелис.