Евангелието на Луцифер

— Je ne comprends pas.40 — Туй то! Стигна дъното. В главата й не бе останала нито една сричка на френски и устата й беше пресъхнала като на стола на зъболекаря.

По-едрият от двамата мъже пристъпи и запречи пътя й. С периферното си зрение тя видя знака за девети перон и дестинацията на композицията с бели букви на черен фон.

— Signorina, per quanto tempo sei stato in viaggio?

Ченгето я питаше от колко време е в града. Разбираше всяка дума, дори с неговия силен милански акцент. Ала трябваше да се прави, че нищичко не отбира. Не говореше италиански, защото не беше Файона Катрин Райън, млада изкуствоведка, убийца и бегълка. Тя беше Селин Морисет, безгрижната френска канадка на нейната възраст, която обикаляше Италия за двайсет долара на ден и пътуваше с нощните влакове, за да спестява от нощувки в хотели.

— Signorina, per favore…

И тогава, изневиделица и като по чудо той се върна, допълнен с онзи особен носов говор като кажун41, прекалил със стероидите, който винаги се долавяше в гласа на Селин Дион при разговорите й с Лари Кинг. Фин избълва порой от думи, повечето свързани с Реймон и ученическото гостуване, колко вълнуващо е било, някой и друг наизустен урок, стих и дума от учебника „Premieres Annees de francais“. Тя удави цивилния милански полицай в него, изстрелвайки думите като картечница с отвратителен акцент. Изглежда се получи. Най-накрая Фин изчерпа репертоара за Реймон и новата му приятелка Елен затова млъкна и се усмихна. Едрият мъж се обърна към партньора си.

— Esse up po’ di fuori — изсумтя, което означаваше, че Фин е откачалка.

Усмивката й стана още по-широка. Размаха билета.

— Канадка? — предположи първото ченге.

Тя го удостои с най-бунтарския си възмутен поглед.

— Non, je suis Quebecoise!42 — Засмя се, размаха билета и продължи: — S’il vous plait, messieurs! Mon train est en depart a ce moment!43 — Самата истина. Влакът за Лион наду предупредително свирка. Последно повикване.

Пуснаха я да мине. Тя стигна до влака, показа билета на кондуктора и се качи. Нощният влак беше от по-бавните и стари модели, които бавно бяха измествани от високоскоростните с носове като куршуми Ти Джи Ви-та. Откри купето си, празно засега, и въздъхна с облекчение. След половин минута свирката изпищя отново и верен на обещанието на Мусолини, влакът тръгна точно по разписание.

Почти всички влакове в Европа са електрически, затова при потегляне го няма онова придръпване, характерно за североамериканските дизели; влакът неусетно започна да се движи, набирайки постепенно скорост през индустриалната част на Милано. Малкото купе остана празно и Фин си отдъхна. Явно планът бе проработил, ако Хилтс беше успял да се качи на влака.

— Свободно ли е мястото? — Хилтс влезе в купето и плъзна вратата зад себе си, после седна срещу нея.

— Успя — усмихна се радостно тя.

Той не изглеждаше толкова щастлив.

— Бадир също.

— Кой?

— Бадир. Един от стюардите на разкопките на Адамсън. Наблюдаваше двете ченгета на входа. Проследи ме до влака.