Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Сам започна с тръпки на напрежение и клаустрофобия. Нямаше проблем нито със затворените пространства, нито с водата, но двете на едно място определено го притесняваха.
Отначало направи няколко пробни гмуркания само с маска и колан, за да разшири дробовете си, после излезе на повърхността и цяла минута прави упражнения за дълбоко дишане, за да насити кръвта си с кислород.
След това си пое дълбоко въздух и се гмурна до дъното. Протегна фенера пред себе си, провря се през люка на подводницата, обърна се и заоглежда задната й част. От беглото си запознанство с подводниците на Кригсмарине покрай откритието в река Покомоук беше научил, че в предния отсек на „Мардер“ има само седалка и елементарни контролни лостове за насочване и потапяне на съда. Клапите за водата, които търсеше, трябваше да се намират в задната част. Сам се придърпваше и изтегляше по тръбите във вътрешността на кухото торпедо. Струваше му се, че стените на този цилиндър се затварят над него, мракът и водата го притискаха и смазваха. В гърдите му се настани парещо кълбо от страх. Опита се да го потисне и да се съсредоточи: „Клапите, Сам, търси клапите!“
Лъчът на фенера шареше наляво-надясно. Търсеше лост, ръчка, нещо, което да напомня по форма на… Внезапно видя това, което му трябва точно пред себе си. Протегна ръка, стисна го и дръпна силно. Никакъв резултат. Сам извади ножа, вклини го между лоста и корпуса и напъна отново. С пулсиращи дробове той се обърна към другата клапа, повтори процедурата, а после се оттласна към повърхността.
— Добре ли си? — извика Реми.
— Дефинирай „добре“ — със задъхване рече Сам.
— Да не си смъртно ранен.
— Тогава значи съм добре.
Изпълнението на следващата част от плана им отне близо три часа. По-голямата част от времето прекараха в разплитане и сплитане на въжето, останало от германците. Почти половината от него беше толкова прогнило, че Сам не би му се доверил за нищо на света. Беше обяснил на Реми, че имат само един опит. Ако не успеят, ще се наложи да прибегнат до идеята й за димния сигнал и да се надяват, че някой ще ги открие, преди да се задушат.
Около два през нощта, според часовника на Сам, бяха почти готови. Застанаха на ръба на кея, наслаждавайки се на произведението си.
Две четворни въжета, едното вързано към носа на подводницата, а другото — към кнехтовете на кърмата, се издигаха от водата към тавана, където превъзходната катерачка Реми ги беше промушила през болтовете на пътечките. От там въжетата се спускаха надолу, за да бъдат вързани към стоманеното въже под дъските на пътечките. Вертикалните стоманени въжета бяха свързани през средата с прилежно изплетена паяжина от въжета. Към едно от тях — най-далечното, Сам бе осигурил една от бутилките с въздух.
— Да преговорим — започна Реми, — ти прострелваш бутилката, експлозията къса стоманените въжета, пътечката пада, подводницата изскача на повърхността и водата се оттича. Така ли беше?
— Горе-долу, да… Бутилката няма да експлодира, а ще излети като ракета. Ако съм я вързал, както трябва, усукващият момент ще скъса отслабените въжета. Оттам нататък всичко е математика и теория на хаоса.
Сам се беше напрегнал здраво, докато успее да прецени тежестта на подводницата и водата в нея, както и общата тежест на пътечките и здравината на въжетата. После с ръждясалата, но все още годна за употреба ножовка, която намериха в сандъчето с инструменти, той преряза до средата единайсет от осемнайсетте вертикални въжета на пътечката. Сега не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че изчисленията му са верни.
— И на гравитация — додаде Реми и мушна ръката си в неговата. — Независимо от резултата, аз се гордея с теб, Фарго! — После му подаде револвера. — Капанът е твой! Честта също!
Двамата се скриха зад щайгите, които струпаха в далечния край на кея, и се увериха, че са плътно скрити, с изключение на малкия процеп, през който трябваше да стреля Сам.
— Готова ли си? — обърна се той към жена си. Реми запуши с ръце ушите си и кимна.
Сам подпря ръката си, в която държеше пистолета, прицели се и дръпна спусъка.
Изстрелът беше последван от незабавно изсвистяване, присветване, стържене на стомана и оглушителен плисък.
Двамата с Реми подадоха глави над укреплението си, но в продължение на цели десет секунди не успяха да видят нищо, освен мъгла. Въздухът бавно се изчисти. Измъкнаха се, отидоха до ръба на кея и погледнаха надолу.
— Въобще не съм се съмнявала — измърмори Реми с усмивка.