Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Да, така е. Но все пак не бива да забравяме, че на по-малко от осем километра оттам се намира аржентинска база. Сигурно не си забравил какъв шум вдигаха, че целият Антарктически полуостров е тяхна суверенна територия. Ами ако това е само първата стъпка от по-голяма операция? Там има и други бази. На норвежците, китайците и британците. Те може да са следващите.
— Или пък е работа на някой умопомрачен, който е прекарал твърде много време след ледовете.
— Проблемът е, че няма да имаме точен отговор цяла седмица, дори повече, ако времето не се оправи. Ако е някаква аржентинска игричка, когато се усетим, ще е твърде късно.
— Значи искаш да поемем на юг и да проучим какво се е случило на „Уилсън-Джордж“?
— Точно така. Ще бъде фасулска работа. Бързо спускане, малък оглед и после някой трябва да се обади на добрия стар чичо Лангстън, че няма за какво да се тревожи.
— Добре, ще свършим работата, но трябва да знаеш, че аз и Макс няма да участваме.
Кабрило обясни как са намерили „Летящият холандец“ и че иска да съобщи на семействата на загиналите какво се е случило с близките им преди повече от половин столетие.
— Да, мисля, че това е страхотна идея — оживи се Овърхолт. — Подходящ начин да се откъснете за малко. Екипажът няма да има нужда от вас при тази експедиция. Макс се тормози прекалено, а и ти трябва да смениш обстановката.
— О, и преди да съм забравил, моят човек по оръжията казва, че има вероятност сателитът да е свален.
— Моля?
— Чу ме добре. Върху външното покритие на захранването има няколко вдлъбнатини. Две са резултат от стрелба, но третата е загадка. Трябва внимателно да провериш тази вероятност.
— Планирахме да го направим, но все пак благодаря за предупреждението. Обаче се съмнявам, че твоят човек е прав. Аржентина не притежава технологията да свали ракета в толкова късна фаза от нейния полет. Освен това защо ще го правят? Това не беше военна програма.
— Просто ти казвам. Ако греши, прекрасно. Ако не, работата е съвсем различна. Не забравяй кой показа, че разполага с възможности да свали сателит, и кой пречи на по-строги санкции срещу Аржентина в ООН.
Това предизвика продължително мълчание от страна на Овърхолт.
— Не ми харесва какво намекваш.
— Аз също не го харесвам — съгласи се Хуан. — Но е добър повод за размисъл. Още ли искаш да отидем в Антарктида?
— Да, моето момче, повече от всякога.
11.
Привикването се състоеше от една-единствена дума: „Ела!“
Майор Хорхе Еспиноза прочете много неща в съобщението и нито едно от тях не беше хубаво. Отне му почти дванайсет часа, за да организира транспорта от северната граница до имението на баща си в тревистите пампаси на сто и шейсет километра западно от Буенос Айрес. През последния участък от пътя пилотира сам своя „Търбайн Леджънт“, витлов самолет, който приличаше на легендарния „Спитфайър“ и притежаваше почти същата мощност. Лейтенант Хименес беше вече превързан и се бе настанил на задната седалка.
Когато му възложиха командването на Девета бригада, бащата на майор Еспиноза изразходва семейни пари, за да построи нов команден център и казарми върху земята на имението. Старата писта на около километър и половина от къщата беше удължена и павирана, за да може да поема транспортни самолети Ц-130 с пълен товар. Освен това беше разширена с допълнителни хеликоптерни площадки и огромен метален хангар.
Самият лагер беше на толкова голямо разстояние от къщата, че дори учебните стрелби с миномети не смущаваха генерала, младата му съпруга и двете им деца. Той разполагаше с подслон за хилядата мъже от елитната част, както и стопански сгради за нуждите им. До плаца имаше маршрут с препятствия, както и голяма спортна зала.
Със своите тревисти простори, гъсти гори и двете реки огромната ферма за едър рогат добитък беше идеалното място, където хората да бъдат поддържани във върхова форма за действия.
От заспала малка земеделска общност близкото село Сало започна да се развива като оживен град, пълен с хора, готови да се грижат за нуждите на войниците.
Както обикновено Еспиноза прелетя ниско над господарската къща, докато захождаше към летището. Природените му братя обичаха самолета и непрестанно го молеха да ги вози. Но не и днес. Днес не искаше да привлича повече внимание от необходимото, докато завиваше над имението, в което пролетните дъждове бяха направили пампасите блестящо зелени.