Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не мисля — каза кръчмарят.
— Защо, да не би да знаеш друг път за Крондор?
При тази забележка кръчмарят го погледна учудено.
— Не. Само че след час затварят градските порти и няма да може да минете през нощта.
— Затварят портите ли?
— Когато кралят е в града, разбира се — отвърна кръчмарят, сега вече с интерес. — Защо, да нямате проблеми?
Ерик се готвеше да отрече, но Ру бързо каза:
— Трябва да открием един кораб и да бъдем на борда утре в ранни зори.
— Помислете как да се качите на друг тогава — каза кръчмарят. — Защото много от тези, които чакат да влязат в града, просто ще спят пред портите, така че дори да тръгнете сега и да заемете място в опашката отвън, утре сутрин ще чакате с часове. Така ще е всеки ден до края на следващата седмица, когато кралят и семейството му ще си тръгнат.
— Ти не знаеш ли друг път към вътрешния град? — Ру присви очи. — Да кажем, такъв, използуван от местните жители, който не е много известен?
Кръчмарят се огледа, като че ли се страхуваше да не го подслушват, и като разбра, че останалите четирима са погълнати от разговора си, каза:
— Може би знам. Но това ще ви струва пари.
— Колко?
— Колко имате?
Преди Ерик да се оплаче, че са бедни, Ру каза:
— Приятелят ми и аз имаме десет златни монети.
Кръчмарят беше явно изненадан от значителната сума, но само рече:
— Да ги видя.
Докато Ру се опитваше да развърже пътната си торба, Ерик постави ръка на рамото му.
— Десетте жълтици са всичкото, което имаме на тоя свят. Отне ни месеци, за да ги спестим. С тях смятаме да си платим пътуването.
— Вие сте млади и силни. Може да си отработите пътуването с кораба. Има платноходи, заминаващи за Квег, Свободните градове или Кеш, за всяко пристанище, което бихте поискали да стигнете. Винаги търсят моряци за грубата работа.
Кръчмарят кимна и трополенето на разбутани столове накара Ерик да се обърне. Двамата мъже, които бяха влезли преди малко, се приближаваха, вдигнали високо дървени бухалки. Ру се опита да избегне удара, но успя само да си спаси главата. Удариха го по рамото, коленете му се превиха и той падна.
Ерик се опита да извади меча си, но най-близкият мъж се хвърли върху него. Младежът пусна дръжката на оръжието, замахна силно и ударът отхвърли мъжа върху другия, който приближаваше.
Мъжът, който бе ударил Ру, се обърна и изкрещя:
— Удри!
Ерик вече изтегляше меча си, когато го удариха отзад по главата. Усети как краката му се подгъват безсилно и пред очите му притъмня.
Двама мъже го грабнаха и докато се усети, беше овързан здраво като теле за колене. Кръчмарят заобиколи тезгяха — държеше пълната с олово тръба, с която бе ударил Ерик — и каза:
— Този малкият не струва, но големият ще ни донесе добри пари като роб на галера, или може би като боец на арена. Отведете ги при квеганския търговец преди полунощ. Пратеническите галери отплуват утре с вечерния отлив, след празненствата пред двореца.
Ерик се опита да каже нещо, но получи втори удар по главата и изпадна в несвяст.
Ерик отвори очи. Надигна се и седна. Главата го болеше страшно, погледът му не можеше да се фокусира, коремът го присвиваше. Преглътна, притвори очи, но откри, че така гаденето му се засилва, и затова пак ги отвори. Ръцете му бяха стегнати с тежки белезници, а краката — с още по-здрави окови. Огледа се. Очакваше да е в трюма на някой кораб, поел за Квег. Вместо това откри, че се намира в килия.
Пъшкане наблизо го накара да се обърне. Видя до себе си Ру, също окован — опитваше се да седне. Ерик му подаде ръка и по-дребният младеж разтърси глава.
— Днес май нямате късмет, а? — чу се глас зад тях.
Ерик обърна глава и видя някакъв мъж, застанал пред малкото прозорче с решетки — тялото му беше очертано от дневната светлина, идваща от този единствен източник. Човекът се отмести от прозорчето и седна на пода преди Ерик и Ру да успеят да различат чертите му в слабо осветеното помещение. Беше с широки рамене и бичи врат, на средна възраст, с тъмна оредяваща коса, подстригана късо, и с тъмносини очи. Имаше нещо странно в начина му на държане и в израза, но Ерик не разбираше какво точно. Имаше нужда от бръснене и носеше униформено наметало и панталони. Също и високи ботуши, стари и охлузени, но грижливо поддържани, и широк колан.
— Къде сме? Аз… — Ерик притвори очи, защото главата му се завъртя отново. — Някой ме удари отзад.
— Някой от местните се е опитал да те продаде на търговците на роби от Квег — каза мъжът. Гласът му беше малко дрезгав, а начинът на изразяване — простичък. Ерик не беше сигурен, но нещо в неговия акцент му напомняше за Натан, така че той заключи, че човекът сигурно е от Далечния бряг.