Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
Саймън изпита съчувствие към Джейс въпреки всичко.
— Виж, вярвал си, че той е твой баща… Колко… Шестнайсет години? Това не може да се
промени за един ден. А и не познаваш истинския си баща. И той е мъртъв. Така че не го
предаваш. Просто си мисли, че имаш двама бащи.
— Човек не може да има двама бащи.
— Може — възрази Саймън. — Защо да не може? Има една детска книжка. Казва се „Тими
има двама татковци”. Само че май няма книжка „Тими има двама татковци, единият от
които е лош”. С тази част ще трябва да се справиш сам.
Джейс завъртя очи.
— Очарователно. Знаеш много думи, но когато се опиташ да ги навържеш в изречения,
смисълът се изгубва. — Той леко дръпна завесата. — Не съм очаквал да ме разбереш.
— Баща ми е мъртъв — каза Саймън.
Джейс се обърна да го погледне.
— Какво?
— Реших, че не знаеш — обясни Саймън. — Не че щеше някога да ме попиташ или че се
интересуваш от нещо свързано с мен. Но, да. Баща ми е мъртъв. Така че имаме нещо общо —
внезапно изтощен, той се отпусна на дивана. Почувства се отпаднал, замаян и уморен —
силна умора, която сякаш се просмукваше в костите му. Джейс, от друга страна, явно беше
обладан от неизчерпаема енергия, което малко притесняваше Саймън. Не беше лесно да го
гледа и как яде доматената супа. Приличаше му прекалено много на кръв.
Джейс го изгледа.
— От колко време не си… ял? Изглеждаш доста зле.
Саймън въздъхна. Нямаше какво да каже, след като беше накарал Джейс насила да хапне
нещо.
— Чакай — каза той. — Сега се връщам.
Изтърколи се от дивана, отиде в стаята си и взе последната бутилка кръв под леглото. Опита
се да не я гледа — съсирената кръв беше отблъскваща гледка. Разклати бутилката колкото
може по-силно и се върна в дневната, където Джейс все още се взираше през прозореца.
Саймън се облегна на кухненския плот, отви капачката на бутилката и отпи. По принцип не
обичаше да пие пред други хора, но това беше Джейс, а на него не му пукаше какво мисли
Джейс. Джейс и друг път го беше виждал да пие кръв. Поне Кайл не си беше вкъщи. Трудно
щеше да обясни случващото се на новия си съквартирант. Никой не харесваше хора, които
държат кръв в хладилника.
Сякаш двама Джейс се обърнаха към него — истинският и отражението на прозореца.
— Не можеш да не се храниш.
Саймън сви рамене.
— Сега се храня.
— Да, но ти си вампир. Кръвта не е като храната. Кръвта е… кръв.
— Сега вече всичко ми се изясни — Саймън се хвърли на един фотьойл пред телевизора,
който вероятно преди време е бил с тапицерия от бледозлатисто кадифе, а сега приличаше
на сив избелял плат. — Някакви други дълбокомислени заключения, които да споделиш?
Като например тостерът е тостер, желето е желе…
Джейс сви рамене.
— Добре. Не ми обръщай внимание. После ще съжаляваш.
Преди Саймън да може да отговори, чу входната врата да се отваря. Изгледа кръвнишки
Джейс.
— Това е съквартирантът ми Кайл. Дръж се прилично.
Джейс се усмихна чаровно.
— Винаги се държа прилично.
Саймън нямаше възможност да отговори както му се искаше, защото миг по-късно Кайл
влетя в стаята с блестящи очи и кипящ от енергия.
— Боже, днес обиколих целия град — каза той. — Едва не се загубих, но нали знаеш:
„Бронкс е нагоре, Батъри е надолу…” — той погледна Джейс и със закъснение осъзна, че в
стаята има още един човек. — О, здрасти. Не знаех, че си поканил приятел — той протегна
ръка. — Аз съм Кайл.
Джейс не реагира никак мило. За изненада на Саймън, изведнъж се скова, жълтите му очи се
присвиха, от цялото му тяло започна да се излъчва типичното за ловците на сенки
напрежение и това сякаш го превърна от обикновен тийнейджър в нещо много повече.
— Интересно — каза той. — Саймън така и не ми каза, че новият му съквартирант е
върколак.
Клеъри и Люк пропътуваха по-голямата част от обратния път до Бруклин в мълчание. Тя се
взираше през прозореца, гледаше как минават покрай Китайския квартал и после покрай
моста Уилямсбърг, който блестеше като наниз диаманти на нощното небе. Далеч, отвъд
черната вода на реката, можеше да види осветената както винаги сграда Ренуик. Отново
приличаше на руини, празните черни прозорци наподобяваха дупки на очи на череп. Гласът
на мъртвия ловец на сенки прошепна в главата й:
„Болката… Спрете болката.”
Потрепери и придърпа якето си около раменете. Люк я погледна за миг, но не каза нищо.