Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
Едва когато спря пред къщата си и угаси двигателя на колата, се обърна към нея и
проговори:
— Клеъри, това, което направи…
— Беше грешно — довърши тя. — Знам, че беше грешно. Нали бях там. Хайде, разкрещи ми
се!
Люк се втренчи през предното стъкло.
— Няма да ти се разкрещя. Ти не можеше да знаеш какво ще се случи. По дяволите, и аз
вярвах, че ще се получи. Нямаше да дойда с теб, ако не вярвах.
Клеъри знаеше, че това трябваше да я накара да се почувства по-добре, но уви.
— Ако не беше излял киселина върху руната… — започна Клеъри
— Но я излях…
— Дори не знаех, че това е възможно. Че така може да се унищожи руна.
— Ако я деформираш достатъчно, можеш да намалиш или да отнемеш силата й. Понякога в
битка врагът може да се опита да изгори или да нареже кожата на ловеца на сенки, за да го
лиши от силата на руните му. — Люк звучеше отнесено.
Клеъри усети как устните й потръпнаха и силно ги стисна, за да спре треперенето. Понякога
забравяше кошмарните страни от живота на ловците на сенки. „Живот на белези и
убийства”, беше й казал веднъж Ходж.
— Е, повече няма да го правя.
— Какво няма да правиш? Онази руна ли? В това съм убеден, но не знам дали решава
проблема. — Люк барабанеше с пръсти върху волана. — Ти имаш дарба, Клеъри. Велика
дарба. Но нямаш абсолютно никаква представа какво представлява. Не си обучена. Не знаеш
почти нищо за историята на руните или какво са означавали за нефилимите през вековете.
Не можеш да различиш руна, създадена за добро, от руна, създадена за лошо.
— Беше много доволен, когато използвах дарбата си, за да нарисувам руната на
обединението — каза ядосано тя. — Тогава не ми каза да не създавам руни.
— И сега не ти казвам да не използваш дарбата си. Всъщност според мен проблемът е, че
рядко я използваш. Не чертаеш руни, за да смениш лака си за нокти, или да накараш метрото
да дойде, когато поискаш. Правиш го само, когато въпросът е на живот и на смърт.
— Виждам руни само тогава.
— Може би защото не знаеш как работи силата ти. Ето Магнус например. Силата му е част
от него. Ти възприемаш твоята като нещо отделно от теб. Нещо, което ти се случва. Това не е
вярно. Това е инструмент, който трябва да се научиш да използваш.
— Джейс и Мерис искат да наемат експерт по руните, който да работи с мен, но засега не се
е случило.
— Да — каза Люк. — Предполагам, че Мерис има други грижи сега — той извади
ключовете и поседя, без да каже нищо. — Да изгубиш дете, както тя изгуби Макс… Не мога
да си представя какво е. Това извинява поведението й. Ако нещо се случи с теб, аз…
Гласът му заглъхна.
— Иска ми се Робърт да се върне от Идрис — каза Клеъри. — Не разбирам защо трябва да е
сама. Сигурно е ужасно.
— Много бракове се разпадат, когато умре дете. Съпрузите започват да винят себе си или да
се обвиняват един друг. Сигурно Робърт не е тук, именно защото има нужда от почивка, или
защото Мерис има нужда.
— Но те се обичат — каза Клеъри ужасена. — Да обичаш не е ли точно това? Да си винаги
до другия, независимо от всичко?
Люк погледна към реката, тъмната вода течеше бавно на светлината на есенната луна.
— Понякога, Клеъри — каза той, — любовта не е достатъчна.
7
Претор лупус
Бутилката се плъзна от ръката на Саймън и се разби на пода на малки парченца, които се
разлетяха във всички посоки.
— Кайл е върколак?
— Разбира се, че е върколак, идиот такъв — каза Джейс и погледна Кайл. — Нали?
Кайл не отговори. Спокойното изражение беше изчезнало от лицето му. Зелените му очи
бяха студени като стъкло.
— Кой пита?
Джейс се дръпна от прозореца. Нямаше нищо враждебно в поведението му и все пак всичко
у него излъчваше заплаха. Ръцете му висяха отпуснато, но Саймън си спомни, че беше
виждал Джейс да се впуска в действие без никакво предупреждение за промяна в
поведението му.
— Джейс Лайтууд — каза той. — От Институт Лайтууд. Ти към коя глутница си?
— Исусе! Ти си ловец на сенки? — каза Кайл и погледна Саймън. — Сладката червенокоска
с теб в гаража, и тя е ловец на сенки, нали?
Саймън бе така слисан, че кимна.
— Знаеш ли, някои хора смятат, че ловците на сенки са измислица. Като духовете от
вълшебните лампи. — Кайл се усмихна на Джейс. — Ти изпълняваш ли желания?
Кайл беше нарекъл Клеъри „сладка” и това не промени отношението на Джейс към него,
само дето изражението му стана още по-заплашително.