Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Ще се сетиш, като я чуеш. Хит на Франки Лейн. Достатъчно си възрастен.
— Благодаря ти, Сидни. Много си мил, че ми го напомни.
— Какво ще кажеш? Пристигаме и веднага получават нова информация.
— Сидни, има ли някакво значение какво е пеел онзи лунатик? Ако наистина е бил убиецът, върнал се на местопрестъплението, като в романите на Агата Кристи.
— Да, но важно е съвпадението. Тук има дори нещо повече от съвпадение. Идваме и нещо се случва. След толкова много време.
— Какво означава нещо повече от съвпадение? — попита Ото. Имаше такъв вид, сякаш съжаляваше, че бе изпил пиня коладата.
И тогава Сидни Блекпул се сети за измъченото лице на Виктор Уотсън.
— Не знам — промърмори той. — Може би е предзнаменование.
Вместо да играят голф, двамата отидоха в Минерал Спрингс да разговарят с Джоунс за музикалното му прозрение.
— Господи, как ще разберем дали някоя радиостанция в радиус от триста километра не е пускала „Вярвам“ в този ден миналата година? — попита Ото. — Непременно трябва да поиграем голф. Само ям и пия.
— „Вярвам“ в съпровод на банджо. Мисля, че някой е бил там в онзи ден. Може би Джоунс е чул гласа на живо.
— Тогава само трябва да намерим човек, който свири на банджо и обича стари песни. Парчетата на Стив Мартин, Рой Кларк или Глен Кембъл. Господи!
— Дрипави облаци и хилави дървета. Понякога пустинята изглежда страшна.
— Знаеш ли какво забелязах, Сидни? Пустинята се променя. Всяка минута е различна.
— Сенките на облаците. Те хвърлят сянка, светлина и багри навсякъде. И цветовете се променят. Странно място. Не знам дали ми харесва, или не.
— На мен ще ми хареса. Ако играем голф. Не съм удрял топка от цял месец.
— От три седмици — поправи го партньорът му. — В Грифит Парк. Обзалагам се, че местните игрища няма да изглеждат като Грифит Парк.
— Искаш да кажеш, че няма да има момичета с къси впити фланелки с големи деколтета, татуировки и кутии бира? Хей, какво е онова нещо?
Ото посочи в далечината, към подножието на планините.
— Там шест хиляди оцеляват в тази пустиня благодарение на голфа, тениса и пиня коладата. Това е Минерал Спрингс.
— Малко е ветровито — измърмори Ото, наблюдавайки вихрушките, танцуващи из пустинята в трептящата жега.
— Неприятно е да умреш в онези уединени каньони.
— Няма значение къде ще умреш — рече Сидни Блекпул и запали цигара, гледайки колибите, осеяли пътеките високо по хълмовете. — Трябва да имаш много важна работа, за да отидеш на такова място посред нощ.
— Мен лично трябва да ме принудят да го направя.
— Вероятно.
Когато пристигнаха, Пако Педроса беше получил сърцебиене от крещене по Бейтс Прилепа и Франк Шегаджията. Бе наложил вето върху заплахите да застрелят Франк Шегаджията, като обясняваше, че му е необходимо всяко ченге, с което разполага. Забрани и змиите — истински, гумени или на снимка. Никой нямаше право да ги носи в участъка. В този дух Пако дори махна рисунката на гърмяща змия с надпис: „Не ни пука как го правят в Лос Анджелис“.
След като изпрати ченгетата отново на работа, той задряма, вдигнал крака на бюрото си, когато детективите от Холивуд се представиха на Ани Анемичната, бледа, подобна на врабче цивилна служителка.
— Заповядайте, момчета — покани ги Пако Педроса. — Сядайте. Искате ли кафе?
— Не, благодаря, шефе — отговори Сидни, докато се ръкуваха. — Това е Ото Стрингър. Аз съм Сидни Блекпул.
— Наричайте ме Пако. Навремето работех в Холивуд. Сигурно знаете.
— Да — отговори Ото. — Тогава и двамата патрулирахме по Нютън стрийт.
— Капитанът се казваше Пинкфорд — продължи Пако. — Още ли е в управлението?
— Да. — Ото кимна. — И ще бъде там, докато Роналд Рейгън побелее.
— Пинкфорд никога не е искал много от живота — отбеляза Педроса. — Само достатъчно лепило, за да сложи лика си на планината Ръшмор11. Бих отишъл и в Шри Ланка, за да се отърва от него. Както и да е, радвам се, че сте си взели екипи за голф. Повечето ченгета от Лос Анджелис идват тук с костюми и вратовръзки, дори да е сто и двадесет градуса по Фаренхайт.
— Всъщност, това е малка ваканция за нас, шефе — рече Сидни.
— Пако.
— Пако. Дошли сме да играем голф. Шефът ни каза да извършим малко разследване, след като Виктор Уотсън наскоро научи, че синът му е ходил в Холивуд в деня, когато е изчезнал от Палм Спрингс. Момчето явно се е отбило за малко в града и после се е върнало в пустинята.
11
През 20-те години скулпторът Гитзън Борглам (1867–1941) извайва върху скалистия скат главите на четирима американски президенти — Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн, Томас Джеферсън и Теодор Рузвелт. — Б.пр.