Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Красавиците спорът • разедини на две.
Брунхилда, огорчена, • изглеждаше тъй зле,
че хората на Гунтер • обзе ги жал немалка.
От Троне Хаген тръгна • към свойта господарка.
Запита я защо тъй • отчаяно ридае.
Скръбта си тя описа • и Хаген обеща й:
„Съпругът на Кримхилда • очаква го разплата —
за мене инак радост • не виждам на земята!“
В тоз заговор и Гернот • се с Ортвин озова.
На Зигфрид гибелта се • тогава изкова,
а Гизелхер, на Ута • най-мъничкият син,
стъписа се, когато • дочу за плана им.
„Юнаци именити, • защо така?“ — той каза. —
„Нима заслужил Зигфрид • е толкова омраза,
та трябва непременно • да се прости с живота?
Жените за какво ли • не се гневят с охота.“
„Разблудни“ — рече Хаген — • „не ще търпим тук ние.
В туй никакво достойнство • за рицар се не крие.
Царицата с хвалби щом • понечи да посрами,
то аз ще падна, него • не стигне ли мъстта ми.“
Възпротиви се царят: • „Нам сторвал е той само
добро и ни е служил • най-предано по-рано.
Защо ненавист в мене • към тоз герой да тлее?
И занапред могъл би • все тъй да си живее.“
Но гневен бе и Ортвин, • юнакът смел от Мец:
„Не ще се веч опази • със сила тоз храбрец.
Щом разрешите, мойта • ръка ще го срази.“
Витязите без време • му станаха врази.
До нищо се не стигна, • но не престана Хаген
неспирно да внушава • на Гунтер с глас коварен
как щял бил — ако мъртъв • е Зигфрид — да царува
над кралства необятни, • дорде го развълнува.
Подир се закротиха, • загледани в игрите.
Как с копия пред храма • боравеха момците,
съпътстващи Кримхилда • обратно към палата!
Враждебно там стоеше • на Гунтер пък войската.
„Не ще му“ — рече царят — • „зла орис подобава.
Нам даден е юнакът • за чест и за прослава.
Освен туй притежава • такава страшна сила,
че предусети ли ни, • тогаз кой би сломил я?“
„Грешите“ — каза Хаген. — • „Вий грижа не берете,
добрата подготовка • на мене поверете.
Сълзите на Брунхилда • събуждат в мен печал,
затуй да го погубя • не бих се колебал.“
„А как това ще стане?“ — • цар Гунтер го запита
и Хаген посвети го • с лукавост неприкрита:
„Ще наредим да дойдат • тук, в нашата страна,
вестители уж чужди • да обявят война.
Тогаз ще възвестите • пред гостите отново,
че поход предстои ни. • С туй всичко е готово —
на помощ ще ни дойде • и скоро ще загине,
щом чуя от жена му • къде той нараним е!“
Владетелят за жалост • послуша воина Хаген.
Захванаха се подло • с кроежа кръвожаден
витязите прочути, • без други да се сеща.
Беди посяха двете • със свадата гореща.
Перейти на страницу: