Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
При ал-Масри имаше хора, така че Халифа седна на една стена пред кабинета му, запали цигара и се загледа в останките от погребалния храм на Аменхотеп III от другата страна на пътя. Някъде иззад рамото му долитаха звуци от разгорещен спор.
Навремето Халифа също искаше да постъпи в Службата по антиките. И щеше да постъпи, ако Али не ги беше напуснал и върху плещите му не беше паднала отговорността сам да се грижи за майка им. Тогава следваше египтология в университета и за определен период се беше опитал да съчетава ученето с работа като екскурзовод. Но парите се бяха оказали недостатъчни, особено след като се ожени за Зейнаб и тя забременя с първото им дете.
Затова той напусна университета и постъпи в полицията.
Майка му и Зейнаб го умоляваха да продължи да учи, както и наставникът му професор ал-Хабиби, но той не виждаше друг начин да осигури прилично съществуване на семейството си. Заплатата не беше кой знае каква, но беше по-добра от тази на младши инспектор по антиките и освен това полицията предлагаше някаква сигурност за бъдещето.
Тогава му беше мъчно. Понякога още му беше мъчно. Щеше да е хубаво да работи сред паметниците, които толкова обичаше. Но не съжаляваше, че е поставил на първо място любимите си същества. Освен това археологията и детективската работа не се различаваха чак толкова. И двете работеха с улики, анализираха доказателства, разрешаваха загадки. Единствената съществена разлика беше, че археолозите откриваха общо взето красиви неща, докато детективите почти винаги откриваха ужасни.
Халифа дръпна от цигарата си. Спорът зад гърба му се разгорещяваше още повече. Чу се удар на юмрук в бюро, след което вратата на ал-Масри се отвори с трясък и от нея излезе слаб жилав мъж в мръсна джелаба. Обърна се колкото да изкрещи: „Куче да сере на гроба ти дано!“, след което побърза да се отдалечи, като жестикулираше.
— А на твоя гроб две кучета да серат! — подвикна след него ал-Масри. — И да пикаят.
Халифа се усмихна под мустак, захвърли цигарата си и се изправи. Вратата на кабинета беше отворена и той надникна вътре.
— Докторе?
Възрастният мъж седеше зад малко бюро от талашит, заринато с листове хартия. Беше висок и слаб, с продълговато мургаво лице и къдрава ниско подстригана коса — типичен саид, или жител на Горен Египет. Той вдигна поглед и изръмжа:
— А, Халифа. — Влизай, влизай.
Детективът влезе и ал-Масри му посочи един от столовете до стената.
— Тъп селянин — процеди и кимна в посока на вратата. — В една от нивите му открихме нещо, което прилича на продължение на погребалния храм на Сети I, а той иска да го изоре и да посади молочия.
— Човек трябва да яде. — Халифа се усмихна.
— Не, ако това означава да унищожи историята си, не трябва. Да мре от глад! Безпросветен варварин. — Той удари с юмрук по бюрото и една купчина хартия се свлече на пода. Той се наведе да я събере. — Чай? — попита изпод бюрото.
— Да, благодаря.
Ал-Масри извика и на вратата се появи някакъв младеж.
— Махмуд, донеси ни чай. — Започна да оправя книжата — събра ги първо на една купчина, премести ги върху друга, раздели ги на две и постави всяка половина върху други купчини, накрая отвори чекмеджето и ги насмете вътре. — По дяволите, така или иначе няма да ги прочета.
Облегна се, сплете пръсти зад тила си и погледна Халифа.
— И така, с какво мога да ти помогна? Да не си дошъл да търсиш работа?
Докторът беше запознат с миналото на Халифа и обичаше да го дразни, макар и приятелски. Въпреки че никога дори не беше го намеквал, той много харесваше детектива. Халифа беше един от малцината, чиято страст към миналото можеше да се мери с тази на самия ал-Масри.
— Не съвсем — усмихна се Халифа.
Наведе се и изгаси цигарата си в пепелника на бюрото и след това разказа на ал-Масри за убийството на Абу Наяр. Възрастният мъж слушаше, без да го прекъсва, и пукаше пръсти зад главата си.
— Нищо ли не си чул? — попита Халифа, след като свърши разказа си.
Ал-Масри изсумтя.
— Естествено, че не съм чул нищо. Каквото и ново да се открие, ние сме последните, които разбираме. Даже на луната са по-добре информирани от нас.
— Но е възможно да са открили нещо, нали?
— Разбира се, че е възможно. Бих казал, че до ден-днешен сме открили едва двайсет процента от останките на Древен Египет. А може и по-малко. Хълмовете на Тива са пълни с неоткрити гробници. Ще ги откриват още поне петстотин години.