Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Приближи се към друг оживен лагер, сниши се под голите клони на едно дърво - не знаеше вида, но клоните му се простираха нашироко и нависоко - и се шмугна в периметъра на охраната. Двама влагоземци в бяло и червено стояха „на стража” до огън. Изобщо не я забелязаха, макар че подскочиха и насочиха алебардите към храсталака на цели трийсет стъпки встрани, когато някакво животно прошумоля в него.
Авиенда поклати глава и ги подмина.
Напред. Трябваше да продължи напред. Какво да направи за Ранд ал-Тор? Какви бяха плановете му за утре? Това бяха други въпроси, които искаше да зададе на Елейн.
Айилците се нуждаеха от цел, след като Ранд ал-Тор приключи с тях. Това беше ясно от виденията. Трябваше да им я даде. Може би трябваше да се върнат в Триделната земя. Но… не. Не. Разкъсваше й сърцето, но трябваше да признае, че ако айилците направеха това, щяха да идат в гробовете си. Смъртта им, като народ, можеше да не дойде мигновено, но щеше да дойде. Променящият се свят, с нови изобретения и нови начини на воюване, щеше да ги надвие, а сеанчанците никога нямаше да ги оставят на мира. Не и с жени, които можеха да преливат. Не и с армиите с толкова много копия, готови да нахлуят по всяко време.
Приближи се патрул. Авиенда придърпа малко суха трева върху себе си за камуфлаж, легна по корем до един сух храст и остана съвършено неподвижна. Стражите минаха на две ръце разстояние от нея.
„Бихме могли да нападнем сеанчанците сега - помисли тя. - Във видението ми айилците чакаха почти цяло поколение, докато нападнат - а това позволи на сеанчанците да укрепят позицията си.”
Айилците вече говореха за сеанчанците и за сблъсъка, който неизбежно щеше да дойде. Сеанчанците щяха да го наложат, шепнеха всички. Само че във видението й бяха минали години, без сеанчанците да нападнат. Защо? Какво можеше да ги е задържало?
Надигна се и се промъкна през пътеката. Извади ножа си и го заби в земята. Остави го там, точно до един фенер на пилон, ясно видим дори за очите на влагоземец. След това се шмугна обратно в тъмното и се скри до задната страна на голямата палатка, която бе целта й.
Присви се и приложи упражнението си за безшумно дишане, за да се успокои. От палатката се чуваха приглушени тревожни гласове. Постара се да не обръща внимание на това, което говореха. Нямаше да е редно да подслушва.
Щом патрулът мина отново, тя се изправи. Когато извикаха, че са намерили камата й, се плъзна покрай палатката към входа. Суматохата отвлече вниманието им, тя вдигна платнището и пристъпи в палатката зад тях.
Някакви хора седяха на маса в другия край на палатката, на масата имаше лампа. Бяха толкова увлечени в разговора си, че не я видяха, и тя се настани тихо на няколко възглавнички да изчака.
Много трудно беше да не се вслушва, след като вече бе толкова близо.
- … _трябва_ да върнем силите си! - ревна един мъж. - Падането на столицата е символ, ваше величество. _Символ!_ Не можем да изоставим Кемлин, иначе цялата държава ще рухне в хаос.
- Подценявате силата на андорския народ - каза Елейн. Изглеждаше много овладяна, много силна, червено-златистата й коса направо сияеше на светлината на лампата. Няколко от бойните й командири стояха зад нея. Авиенда се зарадва, като видя огъня в очите на своята първосестра.
- Ходих до Кемлин, лорд Лир - продължи Елейн. - И оставих там малка войнишка част, за да наблюдават и да ни предупредят, ако тролоците напуснат града. Шпионите ни ще се промъкват през града с помощта на портали и ще разберат къде останалите тролоци държат пленници, а после може да предприемат спасителни операции, ако тролоците продължат да държат града.
- Но самият град! - възмути се лорд Лир.
- Кемлин е изгубен, Лир - отсече лейди Диелин. - Ще сме глупаци, ако предприемем каквото и да е нападение сега.
Елейн кимна.
- Обсъдих го с другите Върховни тронове и те са съгласни с преценката ми. Засега бежанците, които се измъкнаха, са в безопасност - изпратих ги към Бели мост с охрана. Ако вътре има живи хора, ще се опитаме да ги спасим с портали, но _няма_ да посветя силите си на пълен щурм на стените на Кемлин.
- Но…
- Връщането на града ще е безплодно - заяви твърдо Елейн. - Много добре знам щетите, които може да понесе една армия, щурмуваща тези стени! Андор няма да рухне заради загубата на един град, колкото и важен да е този град. - Лицето й бе като маска, гласът й - студен като стомана.
- Тролоците рано или късно ще напуснат града - продължи Елейн. - Не печелят нищо, като го държат - ще огладнеят, ако не друго. Щом напуснат, можем да се бием с тях - и на много по-изгоден терен. Ако желаете, лорд Лир, можете да посетите сам града и да видите, че това, което казвам, е вярно. Войниците там биха могли да се възползват от вдъхновението на един Върховен трон.