Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Лир се намръщи.
- Да, ще отида.
- Тогава е добре да знаете моя план. Ще започнем да вкарваме съгледвачи преди да е минала нощта, ще се опитаме да открием заграждения с граждани, които да спасим и… Авиенда, какво в името на левия ташак на проклетия пръч?!
Авиенда - подрязваше ноктите си с втория си нож - вдигна глава. „Левият ташак на проклетия пръч?” Това беше ново. Елейн винаги знаеше най-интересните ругатни.
Тримата Върховни тронове на масата подскочиха, засуетиха се, започнаха да събарят столове и да посягат за мечовете си. Елейн седеше на мястото си, ококорена и зяпнала.
- Лош навик - призна Авиенда и пъхна ножа в ботуша си. - Ноктите ми бяха пораснали дълги, но не биваше да го правя в палатката ти, Елейн. Съжалявам. Надявам се, че не съм те обидила.
- Не говоря за проклетите ти нокти, Авиенда. Как… кога дойде? Защо стражите не уведомиха за теб?
- Не ме видяха - отвърна Авиенда. - Не исках да вдигам шум, а влагоземците са докачливи понякога. Помислих, че може да ме върнат, след като вече си кралица. - Усмихна се, щом каза последното. Елейн имаше много чест. Начинът да стане човек водач сред влагоземците се различаваше от правилните начини - някои неща тук наистина бяха много изопачени тук, - но Елейн се беше справила добре и бе спечелила трона си. Авиенда нямаше да се гордее повече дори със сестра по копие, взела главатар на клан за гай-шайн.
- Не са… - Елейн замълча. После изведнъж се усмихна. - Промъкнала си се през _целия лагер_, до палатката ми в центъра и след това си се шмугнала вътре и седиш на няма и пет стъпки от мен! И никой не видя!
- Не исках да вдигам шум.
- Начинът ти да не вдигаш шум е доста странен.
Приближените на Елейн не реагираха с такова спокойствие. Един от тримата, младият лорд Перивал, се заозърта тревожно, сякаш търсеше още натрапници.
- Кралице - каза Лир. - Трябва да накажем това нарушение в сигурността! Ще намеря мъжете, които са проявили немарливост в службата си, и ще се погрижа да…
- Мир - прекъсна го Елейн. - Ще говоря със стражите си и ще ги посъветвам да си отварят очите малко повече. Все пак пазенето пред палатка е глупава мярка - винаги е била, - след като някой може просто да я среже отзад и да нахлуе.
- И да развали хубава палатка? - обади се Авиенда. - Само ако имахме кръвна вражда, Елейн.
- Лорд Лир, можете да огледате града - от подходящо разстояние, - ако желаете - каза Елейн и се изправи. - Ако някой от останалите желае да ви придружи, разрешавам. Диелин, ще се видим сутринта.
Лордовете излязоха от палатката - и двамата изгледаха Авиенда недоверчиво, докато напускаха. Диелин само поклати глава, преди да ги последва, а Елейн прати бойните си командири да организират разузнаването на града. Така двете останаха сами.
- Светлина, Авиенда - каза Елейн и я прегърна. - Ако хората, които желаят смъртта ми, имаха наполовина твоята ловкост…
- Нещо лошо ли направих? - попита Авиенда.
- Освен че се промъкна в палатката като платен убиец?
- Но ти си моята първосестра - каза Авиенда. - Трябваше ли да попитам? Освен това ние не сме под покрив. Или… сред влагоземците, смята ли се една палатка за покрив, като в твърдина? Съжалявам, Елейн. Имам ли тох? Вие сте такива непредсказуеми хора, трудно ми е да знам какво ще те обиди и какво - не.
Елейн се засмя.
- Авиенда, ти си съкровище. Истинско, пълно _съкровище_. Светлина, колко хубаво е, че виждам лицето ти. Толкова имах нужда от едно приятелско лице тази нощ.
- Вярно ли е, че Кемлин е паднал? - попита Авиенда.
- Почти. - Лицето на Елейн изстина. - Онзи проклет Пътен портал. Мислех, че беше обезопасен - почти го бях зазидала, с петдесет стражи на вратата и листата на Авендесора, поставени отвън.
- Значи някой в Кемлин ги е пуснал.
- Мраколюбци - каза Елейн. - Десетина души от Гвардията - имахме късмет, че един оцеля при измяната им и успя да се измъкне. Светлина, не знам защо трябва да съм изненадана. Щом ги има в Бялата кула, има ги и в Андор. Но това бяха мъже, отхвърлили Гебрил, и изглеждаха верни. Изчаквали са през цялото това време само за да ни предадат сега.
Авиенда се намръщи, но все пак седна на един от столовете на масата с Елейн, вместо да остане на пода. Първосестра й предпочиташе да седи така. Коремът й се беше издул от двете деца, които носеше.
- Пратих Биргит с войниците до града да види какво може да се направи - каза Елейн. - Направихме каквото беше възможно. Градът се наблюдава, за бежанците се погрижихме. Светлина, иска ми се да можех повече. Най-лошото в това да си кралица не са нещата, които трябва да правиш, а нещата, които не можеш да направиш.