Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Майорът кимна и Чан бавно посегна към външния си джоб. Ръката му едва го бе стигнала, когато войникът отляво го перна през пръстите и сам бръкна в джоба, извади окървавената кърпа и му я подаде. Чан се усмихна благодарно и избърса устата си. Пътуваха вече няколко минути. Нямаше представа накъде. Най-вероятно го водеха извън града или до реката, но това не му помагаше да се ориентира. Вдигна очи. Майорът го наблюдаваше внимателно.
— И така — продължи Чан. — Наистина. Борба, изстрели, но най-интересното е една миризма — може би сте я усетили — странна, замайваща, и един шум, мъчителен жужащ звук като от огромен механичен кошер, със силата на парна машина. Сигурен съм, че знаете всичко това. Но какво правеха — какво направиха с тази жена… — Гласът му изневери за миг, устремът му бе спрян от образа на Анжелик, която се мяташе под купа черни маркучи, и мъжете с кожените маски около нея.
— Не ме е грижа за курвата — каза майор Блак с тежък пруски акцент; гласът му беше студен и твърд като стоманен шип. Чан го погледна — нещата ставаха по-лесни — и се изкашля силно в кърпата, избърса уста, измърмори някакво извинение и докато говореше, небрежно прибра кърпата във вътрешния джоб на палтото си.
— О, съжалявам, не, разбира се, майоре, вие се интересувате от принца и от министъра, от личностите от индустрията и финансите — всичките част от голямата загадка, нали? А пък аз, ще ме извините…
— Вие не сте никаква част — каза презрително майорът.
— Колко сте мил — отвърна Чан, измъкна бръснача от джоба си, като със същото движение го отвори и го притисна до гърлото на мъжа с пистолета, а с другата си ръка хвана китката му и го извъртя към майора. Мъжете в каретата замръзнаха.
— Ако някой мръдне — изсъска Чан, — този ще умре, а вие двамата ще трябва да се справите с разгневен човек, който има оръжие, което е много, много полезно в тесни пространства. Пусни пистолета!
Мъжът погледна отчаяно майор Блак и той кимна; лицето му бе сгърчено от гняв. Чан взе пистолета, насочи го внимателно към лицето на майора и се оттласна към отсрещната страна на каретата. Седна до Блак, опря бръснача в гърлото му и насочи пистолета към двамата войници. Никой не помръдна. Чан кимна към войника до вратата.
— Отваряй! — Войникът се наведе и изпълни заповедта. Шумът на каретата веднага стана по-силен, заплашителен, тъмната улица се движеше под тях. Беше павирана. Все още бяха в града — сигурно пътуваха към реката. Чан изхвърли пистолета от каретата и посегна за бастуна си. Почука по тавана с него и каретата започна да забавя ход. Изгледа кръвнишки двамата войници и после се обърна към майора:
— Едно ще ви кажа. Вече убих един от вас. Ако трябва, ще ви избия всичките. Не ми харесва как действате. Стойте далеч от мен.
И се хвърли през вратата, като се приземи свит на кълбо върху твърдия калдъръм. Изправи се. Както се опасяваше, двамата войници вече скачаха от каретата, както и единият от капрата. Бяха извадили сабите си. Чан се обърна и побягна: перченето отпреди миг изчезна като всяко друго изпълнено с надежда театралничене.
Чуваше чаткащите стъпки на войника зад себе си и се питаше дали Блак и докторът са в съюз и дали войниците са част от свитата на Карл-Хорст фон Маасмерк. Рагнарок беше старонорвежка легенда за разрушението — би била възприета като знак само от най-жестоките полкове, а той не можеше да свърже това с невъздържания несвестен принц. Можеше да разбере доктора — човек, натоварен лично със задача от кралска особа — това имаше смисъл. Но майорът? Какъв интерес на принца (или на бащата на принца) се обслужваше от убийството на Чан или от преследването на Изобел Хейстингс? И на кого другиго би могъл да служи? Как иначе би могъл да е в чужда страна с такива сили?
Улицата зави и Чан продължи по нея. Видя малък площад с фонтан и мигом разбра къде е — Уъртинг Съркъл. Отдясно беше реката, отляво — Съркъс Гардън, а право напред беше търговският квартал и зад него министерствата. Тук имаше хора — Уъртинг Съркъл беше място за престъпни сделки след мръкване — и той зави надясно към реката и по-гъстата мъгла. И едва не намери смъртта си. Там го чакаше каретата. Изплющя камшик, конете скочиха и се понесоха право към него. Чан се хвърли встрани. Бяха му отрязали пътя към реката и към търговците. Покрай ухото му изсвистя куршум. Блак се бе надвесил от прозореца на каретата с димящ револвер. Чан претича през площада точно пред тримата войници, които почти го бяха настигнали, и се насочи към Съркъс Гардън в сърцето на града.