Стъклените книги на крадците на сънища

През първата седмица наистина наглеждаше прекомерното пиене на принца, прекомерното му ядене, комара, женкарството му, като се намесваше от време на време, но като цяло повече се грижеше за него, след като той се върнеше от изпълнените си с удоволствия вечери. Когато принцът постепенно започна да отделя по-малко време на масата за комар — вечеряше с Лидия, ходеше по дипломатически салони с Флаус и хората от външното министерство, яздеше с чуждестранните войници, стреляше с бъдещия си тъст — Свенсон си позволи да прекарва повече време в четене, музика и излети. Осъзна безразсъдството си внезапно на тържеството по случай годежа — нима бе едва вчера? — когато намери принца сам в голямата градина на Вандаариф, коленичил над обезобразеното тяло на полковник Трапинг. Отначало не разбра какво прави — когато Карл-Хорст бе на колене, Свенсон обикновено трябваше да извади мокра кърпа и да му избърше повърнатото. Но принцът гледаше втренчено надолу, вкаменен, очите му бяха странно кротки, дори спокойни. Свенсон го завлече в къщата, предаде го на грижите на Флаус и се втурна обратно към трупа. Там завари тълпа — Харалд Крабе, граф Д’Орканч, Франсис Сонк, други, които не познаваше, накрая се появи дори самият Робърт Вандаариф. Свенсон го осведоми, че принцът е съвсем добре, и Вандаариф въздъхна с явно облекчение и го помоли да каже на дъщеря му — била се досетила, че е станало нещо неприятно, но не и точно какво, — че принцът е невредим, и ако било възможно, дали би й позволил да го види. Свенсон, разбира се, изпълни молбата му, но намери Лидия Вандаариф в компанията на съпругата на Артър Трапинг Шарлот Сонк и другия й брат, Анри Сонк, човек, чието богатство и влияние отстъпваха единствено на тези на Вандаариф и — вероятно, но Свенсон не бе сигурен — на вече възрастната кралица. Докато Свенсон пелтечеше някакво заплетено обяснение — инцидент в градината, принцът няма нищо общо, няма ясно обяснение — братът и сестрата Сонк започнаха да се състезават да го разпитват. По навик Свенсон заигра ролята на чужденец, който не разбира добре езика, и ги молеше да повтарят, докато безуспешно се мъчеше да измисли версия, която да задоволи странно подозрителната им реакция, но така само усили раздразнението им. Анри Сонк властно го мушна с показалец в гърдите и в същия миг стоящата зад тях скромно облечена жена той бе предположил, че е компаньонка на безмълвно усмихващата се Лидия — се наведе и прошепна нещо в ухото на Шарлот Сонк. Наследницата — носеше украсена с пера маска — мигом погледна над рамото на Свенсон и очите й се разшириха. Свенсон се обърна и видя самия принц, придружен от усмихнатия Франсис Сонк, който не обърна внимание на брат си и сестра си и весело викна на Лидия да се присъедини към годеника си.