Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Двамата пазачи бързо се качиха. Крабе се обърна и тримата с Баскомб и червенокосото конте изчезнаха по коридора.
— Не е важно — чу се гласът на заместник-министъра. — Ще открием принца утре, все някак, и ще можем на спокойствие да се оправим с доктора. Не бързаме. Освен това — изкиска се — имаме още един ангажимент с благородниците, нали, Роже?
Отдалечиха се и Чан вече не ги чуваше. Бавно се оттегли. Пак беше в капан. Щеше да се наложи да нападне пазача, за да излезе, или да ги изчака с идеята, че когато си тръгнат, ще вземат и пазачите. Обърна се и тръгна по извития коридор с надеждата, че кръгът се затваря.
Вървеше, стиснал бастуна с две ръце, готов всеки миг да извади острието. Не му беше ясно дали е ловец, или плячка, но знаеше, че ако нещата загрубеят, може да се наложи да се бие с няколко души наведнъж, което почти сигурно щеше да свърши фатално. За него. Така че внимаваше да не вдига шум.
Откъм вътрешната стена — от централното помещение, каквото и да беше то, се чуваше ниско бръмчене. Чан стигна до купчина продълговати кутии, празни; същите като онези, които бе видял на каруцата при канала и после в дома на Робърт Вандаариф. Тези обаче бяха подплатени със син, а не с оранжев филц. Бръмченето се усили, после още повече, докато въздухът сякаш завибрира. Чан си запуши ушите. Неприятното усещане прерасна в ужасна болка и той залитна, запрепъва се в кутиите — силният пулсиращ шум прикри звука на тромавите му стъпки, — олюля се и падна на колене.
Няколко секунди жестоко отекващото ехо бучеше в ушите му, преди да разбере, че звукът е спрял. Подсмръкна и опипа лицето си. Беше мокро. Бръкна за кърпичката си — от носа му течеше кръв. Изправи се с мъка насред пръснатите кутии, зяпна алените петна по кърпата, после я прибра и предпазливо тръгна към вратата. Долепи ухо до нея и се вслуша, но тя беше прекалено дебела, за да чуе нещо. Това го накара да се удиви още повече на силата на пулсиращото бучене. Какво ли бе станало с хората вътре? И какво издаваше този шум? Стисна устни и си напомни истинските си цели — да намери убиеца на Артър Трапинг и неуловимата Изобел Хейстингс. Знаеше, че е опасно се е отплеснал, всъщност сам се беше наврял в този капан. Завъртя дръжката.
Тежката врата се отвори безшумно и Чан влезе тихо като призрак. И пребледня като призрак от разкрилата се пред очите му сцена.
Бе влязъл в нещо като преддверие, отделено от друго по-голямо помещение със сводест таван — по високите стени минаваха блестящи тръби като на огромен орган в катедрала, — което се виждаше през голям прозорец с дебело стъкло. Тръбите се спускаха към пода и се събираха под подобна на сцена платформа, на която имаше голяма маса. На масата лежеше Анжелик, съвсем гола, главата й бе скрита под сложна маска от метал и черна гума, тялото й бе оплетено от черни маркучи и кабели. На платформата до нея стояха няколко мъже с шлемове от мед и кожа на главите. Носеха очила с дебели лещи, а на устите и ушите си странни преобърнати кутии. Чан ги позна по дрехите: дребен мъж в сиво, спретнат мъж в елегантно черно, строен мъж, който сигурно бе Баскомб, и едрият мъж, който вече не беше с коженото палто, а бе навил ръкавите си и ръцете му бяха покрити до лактите от тежки кожени ръкавици. Всички гледаха през стъклото процедурата, която се извършваше току пред очите му.
Преддверието бе заето от широко каменно корито с бълбукаща димяща течност, в което влизаха поне петдесет от гладките черни маркучи, които се виеха по почти целия под. Над коритото на вериги висеше капеща метална плоча, явно току-що извадена от коритото. А точно срещу Чан стоеше мъж с кожени ръкавици, тежка кожена престилка и със същия странен шлем. Бе се навел несръчно напред и държеше пулсиращ правоъгълен предмет, проблясващо матов, с формата на голяма книга, но направена от капещо, пушещо, блестящо индиговосиньо стъкло. Държеше стъклената книга така, все едно бе прекалено крехка или прекалено опасна и се боеше да я хване истински. Явно току-що я беше извадил от мътната течност и я бе свалил от металната плоча.
Мъжът вдигна очи, видя Чан, обърна се и стъклената книга се изплъзна от хлъзгавите кожени ръкавици, удари се в ръба на каменното корито и се пръсна на облак остри частици. В един и същи миг Чан видя как хората в голямото помещение се затичаха към прозореца и как мъжът залитна назад, размахал ръце — и пак в този миг в носа го удари същата миризма, която бе усетил до тялото на Артър Трапинг, но невъзможно по-силна. Очите му засмъдяха, гърлото му се сви, коленете му омекнаха. Мъжът крещеше нещо. Другите бързо се приближаваха. Чан едва се държеше на крака. Погледна през стъклото към Анжелик, която се гърчеше на масата, сякаш маркучите изсмукваха кръвта и живота й, и залитна назад, притиснал ръка към устата си; от изпаренията му се виеше свят, пред очите му заплуваха черни петна.