Стъклените книги на крадците на сънища

— Вие сте нахален! — изсъска Флаус.

Свенсон не отговори веднага. Истината беше, че за каквато и власт да претендираше, нямаше с какво да я подкрепи — цялата сила бе у Флаус и Блах. Единствената му надежда бе те да не са отявлени злодеи, а просто некадърници. Изтръска цигарата си в стъкления пепелник и попита спокойно:

— Знаете ли, хер Флаус, защо млад мъж в разцвета на силите си има нужда от лекар, който да го придружава при отбелязването на годежа му?

— Разбира се, че знам — изсумтя Флаус. — Принцът е безотговорен и разпуснат — казвам го като човек, дълбоко загрижен за него — и често не вижда дипломатическите последствия от действията си. Смятам, че това е често срещано сред…

— Къде бяхте тази вечер?

Устата на пратеника се затвори, после се отвори, но не излезе никакъв звук. Той не можеше да повярва на ушите си. Насили се да се усмихне злобно и презрително.

— Моля?

— Принцът бе в сериозна опасност. Вас ви нямаше. Не го защитихте.

— Вижте какво. Вие трябва да докладвате на мен за състоянието на Карл-Хорст, за… за лицето му, за странните изгаряния…

— Не отговорихте на въпроса ми.

Флаус го зяпна.

— Тук съм по изричната заповед на баща му — продължи Свенсон. — Ако отново се провалим в задълженията си — в което включвам и вас, хер Флаус, — ще бъдем подведени под отговорност. Служа пряко на херцога от години и разбирам какво значи това. А вие?

В общи линии доктор Свенсон лъжеше. Бащата на принца, херцогът, беше затлъстял празноглавец с мания по военни униформи и лов. Доктор Свенсон го бе виждал на два пъти в палата и двата пъти го бе наблюдавал с ужас. Заповедите му всъщност идваха от главния министър на херцога барон фон Хьорн, който се бе запознал с доктора преди пет години, когато Свенсон бе военен лекар на Мекленбургския военноморски флот и известен основно — доколкото изобщо бе известен — с лекуването на последиците от измръзване на моряците от балтийския флот. Поредица убийства на пристанището бе предизвикала скандал — виновникът бе братовчед на Карл-Хорст — и Свенсон бе показал както проницателността да проследи престъпленията до източника им, така и такта да уведоми министъра. Скоро след това бе преместен в двора на Хьорн и помолен да наблюдава или разследва различни ситуации — заболявания, бременност, убийство, аборт, каквито се случваха в двора, без да се допитва до интересите на господаря си. За Свенсон морето бе свързано основно със страдание и изгнаничество и възможността да се посвети на подобно занятие — в действителност на суровото безумие на патриотизма — се бе превърнала в желана форма на самоунищожение. Присъствието му в свитата на Карл-Хорст лесно се приписваше на херцога и досега Свенсон бе останал на заден план, като докладваше с шифрирани писма, пъхнати сред дипломатическата поща, и с тънки намеци чрез градската поща — за всеки случай. Бе го правил и преди — кратки пътувания до Финландия, Дания и по Рейн, но всъщност не бе шпионин, а просто образован човек, който заради поста си можеше да получи достъп до места, до които не би трябвало, и да бъде подценяван от онези, които наблюдава. Тук случаят бе точно такъв и състезанието по дребнавост между Флаус и Блах беше променило онова, което иначе приличаше на гледане на малко дете. Тревожеше се обаче, че през трите седмици от пристигането им — и въпреки редовните депеши от двора до Флаус — не бе получил в отговор нито дума. Все едно барон фон Хьорн бе изчезнал.