Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
И той побягна.
Тичаше по коридора, гадеше му се от това, което бе видял, от това, че бе изоставил Анжелик… Но как би могъл да я освободи? А и дали тя не беше там по свое желание?
Пазачът в коридора приближава и трескаво вадеше пистолета си. Чан замахна да го прободе, но той отчаяно се завъртя и острието засегна рамото му, а не гърлото. Пазачът изрева. Чан издърпа острието и го удари през лицето с бастуна. Мъжът падна на колене. Чан хвърли поглед назад — чуваше приближаващи се стъпки — и се затича по стълбите. Беше на средата, когато отдолу отекна изстрел. Куршумът не го улучи, но със сигурност предупреди пазача горе и сега той просто трябваше да затвори вратата, за да го хванат. Чан продължи да се катери, краката му се съпротивляваха, главата му все още се маеше от изпаренията, мислите му още бяха в сводестата стая при мятащата се под маската Анжелик. Вторият изстрел отдолу пак пропусна целта. Чан стигна догоре, изскочи на двора и замахна, за да се защити, но не видя никого. Спря и се олюля, дишаше тежко. Погледна встрани и видя пазача… на земята, по очи, неподвижен.
От сенките излязоха два черни силуета. Чан отстъпи назад, но чу стъпки и зад себе си. Още двама. Тръгна да отстъпва и от тях, но чу още стъпки — пак му отрязаха пътя. Беше заобиколен от шестима мъже, всичките с черни униформи със сребърни нашивки. Със звън шестимата извадиха сабите си. Не можеше да направи нищо. Мъртва ли беше Анжелик? Не знаеше — не знаеше нищо. Прибра камата в бастуна и каза високо:
— Можете да ме убиете тук или да ме отведете при майора си.
Посочи към вратата. — Но те ще ни прекъснат всеки момент.
Един от войниците отстъпи встрани, посочи му да върви към някаква голяма арка и каза:
— Оръжието ви.
Чан му подхвърли бастуна си и тръгна. Почти очакваше да усети острие в гърба. Вместо това бързо го подкараха към арката, където чакаше черна карета. Войникът, който носеше бастуна му, прибра сабята си, извади малък пистолет и го насочи към тила му. Останалите също прибраха оръжията си и се заеха със задачите си: двама се покатериха на капрата, един отвори вратата и влезе вътре, като се обърна да помогне на Чан да се качи, а другите двама се затичаха да отворят портите. Войникът с пистолета влезе след Чан и затвори вратата. Тримата седнаха от едната страна, Чан по средата, с опрян в ребрата пистолет. На отсрещната седалка, сам, седеше суров мъж на средна възраст с късо подстригана сива коса и безизразно лице.
— Майор Блак, изключително се радвам — каза Чан, щом каретата потегли.
Майорът не му обърна внимание, а кимна на мъжа с пистолета, който му подаде бастуна на Чан. Майорът го разгледа, издърпа няколко сантиметра от острието, изпръхтя неодобрително и го прибра. Изгледа Чан с явно презрение, но не каза нищо. Пътуваха в мълчание; дулото на пистолета убиваше Чан в ребрата. Той се зачуди колко е часът. Осем? Девет? По-късно? Обикновено определяше часа по стомаха си, но напоследък се хранеше толкова нередовно и рядко, че бе нарушил нормалния си усет за време. Предположи, че вероятно го карат да го убият на някое изолирано място. Прозина се нарочно отегчено и пак се опита да завърже разговор.
— Интересен знак. Вълкът Скол поглъща слънцето. Не особено възвисяващ образ, предвестник на Рагнарок, последната битка, в която силите на реда са обречени да загубят, дори самите богове. Освен ако не се смятате за съюзници на хаоса и злото, разбира се. И все пак е любопитен знак за полк. Почти ексцентричен…
Майорът кимна и войникът от лявата страна на Чан силно го удари с лакът в бъбрека. Чан се задави, тялото му се напрегна от болка. Насили се да се усмихне и продължи, като се мъчеше да не изпъшка:
— А госпожица Хейстингс — намерихте ли я? Навлякохте си изненадващо много неприятности, нали, само за да разберете, че всичко, което знаете за нея, не е вярно. Няма нужда да ми го казвате. Знам как се чувствате — като глупак.
Още един жесток удар с лакът. Чан усети жлъчката в гърлото си. Ако не искаше да повърне в скута си, трябваше да е малко по-директен. Насили се пак да се усмихне.
— Не сте ли поне мъничко любопитен какво видях преди малко? Хората ви чуха стрелбата — не искате ли да знаете кой беше убит? Според мен това би променило доста неща, включително равновесието на силите. Извинете, може ли? Кърпичка?