Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Ключалката беше стара и служеше повече да забави преследвача, отколкото да го спре. Вторият шперц стана и Чан бавно отвори вратата — беше добре смазана и не изскърца — и влезе в тъмнината. Затвори, без да заключва, и се заслуша. Тези, които следваше, вървяха бавно. С пияния и Анжелик в това нямаше нищо чудно — обувките и роклята й не бяха най-подходящото облекло за тъмен павиран тунел. Чан вървеше тихо, вдигнал бастуна пред себе си, лявата му ръка докосваше стената. Тунелът не беше много дълъг — вероятно минаваше под алеята и следващата група сгради. Чан бързо се опита да определи посоката — първо стълбите, после проходът, ъгълът, после тъмният тунел, който като че ли съвсем леко завиваше наляво… къщите зад бордея бяха допълнителни сгради на Института.
Напред се чу метално почукване (бастунът на едрия мъж?), което рязко отекна в тунела. Чан чу как изщрака ключалка, чу острото издрънчаване на верига, изхлузена от метална халка, и после проскърцването на тежки панти. В мрака се процеди оранжева светлина.
Шестимата стояха в основата на ниско каменно стълбище, а над тях имаше отворен капак като на изба. Няколко мъже с фенери помогнаха на шестимата да излязат. Не затвориха — може би щяха да върнат Анжелик? — така че Чан се възползва от възможността да се качи по каменните стълби и да погледне. Над него, почти призрачни на лунната светлина, се виждаха голите клони на някакво дърво.
Надигна се още малко и видя, че тунелът извежда на широка поляна между сградите на Палата. Групичката вече се отдалечаваше. Чан се измъкна от тунела — все едно излизаше от гробница — и се запромъква след тях.
Прозорците на околните сгради бяха тъмни — той нямаше представа каква част от Палата всъщност използват хората от Института, нито по какъв начин, така че можеше само да се надява да остане незабелязан. Меката трева поглъщаше шума от стъпките му. Виждаше накъде е тръгнала групата — към друг мъж с фенер, който стоеше, за да показва входа на някаква странна постройка в центъра на двора.
Беше едноетажна, без прозорци и доколкото Чан виждаше, кръгла. Шестимата и водачите им стигнаха входа и влязоха. Мъжът, който ги бе чакал пред вратата, остана там. Чан спря зад едно дърво на двайсетина метра от постройката. Пазачът не помръдваше. Чан огледа двора: питаше се дали може да заобиколи кръглата постройка и да види дали няма друга врата, прозорец или достъп през покрива. Реши да чака с надеждата, че пазачът ще влезе или че някой от групата ще излезе.
А самата група бе озадачаваща. Той не познаваше никого, освен Крабе и Анжелик. Онзи Баскомб бе лакей или на заместник-министъра, или на мъжа с коженото палто, не беше ясно чий — също толкова неясно бе и кой от тях двамата е по-висш. Последните двама бяха загадка: от позицията си на тавана той не бе успял да разгледа лицата им нито подробностите на униформата на пияния. Очевидно имаше някаква връзка със събирането в дома на Робърт Вандаариф — Крабе бе присъствал и на двете места. Дали някой от тях бе ухажвал Маргарет Хук по същия начин, както сега ухажваха Анжелик? Маргарет Хук, която сега търсеше Изобел Хейстингс (която също бе присъствала у Вандаариф) и която имаше същите белези като мъртвия Артър Трапинг? Пресни белези, също като тези на Трапинг, които той бе получил в минутите след като бе напуснал главния прием и преди Чан да го открие на пода. Това поне му показваше, че самите белези не са причина за смъртта на Трапинг, тъй като жената очевидно беше жива. Най-важна бе разнородната природа на групата, сплотена от някаква обща цел — цел, която може би само като допирателна бе причинила смъртта на Артър Трапинг и бе довела до търсенето на Изобел Хейстингс. Чан се съмняваше, че я търсят за отмъщение. Неговата Персефона може и наистина да бе убила приятеля на Розамунд, кръвта все пак беше дошла отнякъде, но явно я гонеха заради това, което бе видяла.
Пазачът изведнъж се обърна с гръб към Чан и след миг той чу стъпки от другия край на двора. Към светлината на фенера се приближаваше слаб рус мъж с дълъг тъмен шинел с два реда сребърни копчета и еполети. Ръцете му бяха сключени зад гърба. Пазачът извика и мъжът спря на няколко метра, кимна отсечено и изтрака с пети за поздрав. Бе гладко избръснат и носеше монокъл. Явно искаше да влезе, но прие отказа на пазача. В следващия миг обаче светкавично измъкна иззад гърба си блестящ черен пистолет, насочи го право към лицето на пазача и тихо каза нещо. Пазачът остави фенера на земята и се обърна към вратата. Мъжът вдигна фенера и опря пистолета в гърба му. Пазачът отключи и двамата потънаха вътре.