Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Имам основание да ви питам, при все че засега не мога да ви обясня защо; но в никакъв случай не бива да допускате, че това може да ви създаде някакви неприятности или тревоги. Напротив. А смятате ли, че името Кленъм не е било познато на баща ви?
— Не е било, сър.
По тона й почувствува, че го гледа пак с полуотворени уста; затова загледа пред себе си, вместо да накара сърцето й да се свива от нов неприятен въпрос.
Така стигнаха до Железния мост, толкова тих след шумните улици, сякаш се бяха озовали на полето. Вятърът духаше безмилостно, влажни вихрушки се носеха край тях, браздяха локвите по пътя и тротоара и ги отнасяха към реката. Облаците летяха бясно из оловносивото небе, пушек и мъгли летяха подир тях, тъмната река се носеше гневно и бурно в същата посока. Малката Дорит изглеждаше най-мъничкото, най-спокойното, най-слабото божие създание.
— Позволете да взема файтон — каза Артър Кленъм и едва не добави: клето дете.
Тя побърза да отклони намерението му, като каза, че няма значение дали е влажно или сухо; свикнала била да излиза при всякакво време. Той знаеше, че е така, и още повече се натъжи, представяйки си как малката фигурка до него върви нощем по влажните, тъмни, шумни улици… и то към какво място за почивка!
— Снощи вие говорихте толкова мило с мене, сър, а по-късно узнах, че сте били толкова щедър към баща ми, така че не можех да не се отзова на вашето искане да се срещнем ако не за друго, то поне, за да ви благодаря, особено защото много ми се искаше да ви кажа…
Тя се поколеба, леко потрепера, в очите й се появиха сълзи, но не се проляха.
— Да ми кажете?…
— Че се надявам да не сте разбрали погрешно баща ми. Не го преценявайте, сър, така, както бихте преценявали другите вън от затвора. Толкова време той живее там! Аз не съм го виждала никога свободен, но разбирам, че в известни отношения трябва да се е променил.
— Никога не ще бъда несправедлив или строг към него в мислите си, вярвайте ми.
— Не — каза тя по-самоуверено, сякаш се бе страхувала да не я заподозрат, че се отказва от баща си. — Той няма за какво да се срамува, нито аз има защо да се срамувам за него. Искам само да го разбират, да се помни как е минал неговият живот. Всичко, каквото ви каза, е самата истина. Всичко е така, както ви го предаде. Много го почитат. Всеки, който влиза в Маршалси, с удоволствие се запознава с него. Към него са по-любезни, отколкото към всеки друг. Уважават го повече, отколкото самия директор.
Ако съществува невинна гордост, то това беше именно гордостта, с която малката Дорит хвалеше баща си.
— Често казват, че той има държане на истински джентълмен и е много начетен. Не виждам някой в Маршалси да може да се сравни с него и всички са съгласни, че той стои по-високо от тях. Подаръци му дават толкова за това, колкото и защото знаят, че е в нужда. А никой не може да го укори, горкия, че е в нужда. Кой може да преуспее, след като е бил четвърт век в затвор!
Колко любов в думите, колко състрадание в сдържаните сълзи, каква предана душа, каква истинска светлина разливаше измамното сияние край него!
— Ако предпочитам да крия где живея, не го правя, защото се срамувам за него. Пази боже! Не се срамувам и от мястото, както може да се предположи. В Маршалси не идват непременно лоши хора. Аз познавам безброй добри, трудолюбиви, честни хора, попаднали по нещастие там. Почти всички са много добри едни към други. Бих била неблагодарница, ако забравя, че съм прекарвала там много спокойни, приятни часове; имала съм още като бебе един несравним приятел, който много ме обичал; там съм се учила, работила, заспивала в спокоен сън. Би било почти малодушно и жестоко, струва ми се, да не съм поне малко привързана към това място след всичко преживяно там.
Облекчила преизпълненото си с преданост сърце, тя добави скромно, като вдигна умолително поглед към новия си приятел:
— Нямах намерение да говоря толкова много и само веднъж досега съм говорила за тия неща. Но мисля, че така ще ме разберете по-добре, отколкото снощи. Казах, че бих предпочела да не бяхте ме проследили. Сега вече не съжалявам за това, стига само да не помислите… Всъщност никак не съжалявам, стига само да не съм говорила така несвързано, че… че да не сте ме разбрали… А се страхувам, че тъкмо така е станало.
Той отговори съвсем искрено, че не е така, и застана между нея и острия вятър, за да я заслони, доколкото е възможно, от дъжда.
— Сега чувствувам — каза той, — че мога да си позволя да ви разпитам повечко за баща ви. Много кредитори ли има?