Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Сийл вдигна ръка и посочи обкования с желязо шкаф, облегнат на далечната стена.
— На моя прачичо. От Грист-Кемстката гранична война. Преди много време. Това е всичко, което имам.
Темпър отключи и отвори шкафа.
— Зъбите на Тогг! — възкликна той.
Вътре бяха натъпкани десетки вързопи, торби, парчета и остатъци от брони: ризници, брони за крака, брони за ръце от варена кожа със стоманени пръстени. От тази бъркотия Темпър извади една кираса и две брони за крака, които изглеждаха достатъчно дълги, за да стигнат до коленете му. Кирасата имаше предница и задница с каиши за закачане отстрани и на раменете, както и груби люспести ръкави. Върху кожената подплата, дебела почти колкото палеца му и омекнала през годините от употреба, бяха зашити няколко слоя ризници, предпазители от кост и хоризонтални ивици стомана отпред и отзад. Пресичащи се железни пръстени бяха пришити от кръста надолу и върху кожените брони за крака. Темпър повдигна кирасата и подсвирна. Човекът, който я беше носил на бойното поле, трябва да е бил голям като бик. Темпър разгледа коравите каиши.
— Тези хора не са ли чували за удобство?
— Тогава на север е била почти непрекъсната касапница.
Темпър кимна, спомняйки си разказите, които бе слушал за десетилетията безконечна война между гристанските благородници и безпорядъка от княжества, протекторати, баронства и свободни стопанства. Той бе станал войник дълго след като Императорът ги бе прибрал всичките в джоба си като дребни монети.
Темпър улови погледа на Сийл.
— Може ли да използвам това?
С жест той му показа, че може да вземе всичко, което иска.
Темпър свали мечовете си и започна да подготвя кирасата. Докато правеше това, Кууп изпъшка, махна мокрия парцал от лицето си и вдигна глава. Примигна към Темпър.
— Какво се случи? Какво правиш?
— Тръгвам по следите на онези крадци, Кууп — рече Темпър, вдигна една подризница и започна да я навлича.
— Крадци? Но, Тренек… той и после той…
Кууп отново изпъшка и затвори очи.
— Бърн да ни е на помощ.
Веждите на Сийл подскочиха и той оформи с устни:
— Крадци?
Темпър сви рамене. Почти минута се бореше със страничните катарами, преди Сийл да стане, да прекоси стаята и да избута ръцете му. Лечителят започна умело да пристяга каишите, а Темпър не можеше да откъсне поглед от ловките му пръсти.
— Правил си това и преди — пошегува се той.
Сийл го погледна и стисна устни, след което се върна към работата си. Гневът в очите му бе стреснал Темпър.
— Обикновено свалям бронята. И обикновено войнът е проснат на земята и плюе кръв, а освен това му липсва някой и друг крайник.
Темпър преглътна, смутен от горчивия тон, но не отвърна нищо, докато Сийл пристягаше каишите. Когато свърши, лечителят го плесна по гърба и рече саркастично:
— Готов си. Вече можеш да се присъединиш към Железния Легион.
— Благодаря — отвърна Темпър, без да го е грижа дали ще обиди Сийл. Благодарността му бе искрена. Да, по свой собствен начин, Сийл го бе проклел и похвалил едновременно: Железният Легион бе елитен взвод на тежката пехота, унищожен по време на нахлуването на Келанвед в някога независимото царство Унта.
Каквото и да бе преживял Сийл през годините служба като лечител в малазанската армия, то трябва да е било ужасно, за да остави такава дълбока диря в душата на един млад мъж. Когато Темпър бе пристигнал на острова, двамата се бяха запознали в Хана на Обесения и бързо станаха приятели. Сийл се наслаждаваше на компанията, но в същото време нямаше търпение да прокълне и отрече всичко, което Темпър му казваше. Освен това по време на пътешествията си с армията младият мъж се бе пристрастил към наркотичния опиум д’баянг. Навикът отвращаваше Темпър. Накрая се скараха по въпроса и Сийл бе престанал да посещава хана. Темпър бе разчитал на това да намери Сийл в съзнание тази нощ, но и нямаше да се изненада, ако го бе заварил упоен, обвит в облак от задушлив, жълтеникав дим, ухилен като идиот, докато градът около него отиваше по Гуглата.
Сийл се приближи до масата, но се дръпна при вида на шлема. Изведнъж се усмихна и засмя.
— Предполагам, че утре всички ще имат нужда от моите услуги. Суетни стари вдовици, чиято истерия трябва да успокоявам и чиито измислени болежки да лекувам — рече той, мерна Темпър с поглед, след което му обърна гръб. — Гледай нищо да не ти се случва, защото не можеш да си позволиш моите услуги.