Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
След като поразмисли малко, майорът реши, че това е капан за мъже, че това са хитрини и уловки, че мис Токс слага клопки. „Но няма да хванеш Джо, мадам — каза майорът. — Той е непреклонен, мадам, непреклонен е Дж. Б. Непреклонен и дяволски хитър.“ Последното съждение го караше да се подсмива през целия ден.
Но този ден отмина, както и много други дни след него, а изглежда, че мис Токс съвсем не забелязваше майора и изобщо не се сещаше за него. Някога тя бе имала навика случайно да поглежда през едно от тъмните си прозорчета и да отвръща на поздрава на майора, като се изчервява от смущение, но сега вече не предоставяше тази възможност на майора и никак не се интересуваше дали той гледа към къщата й, или не. Бяха настъпили и други промени. Майорът, скрит в полумрака на собственото си жилище, забеляза, че напоследък домът на мис Токс бе придобил по-елегантен вид, че се е появила нова позлатена клетка за предишното малко канарче, че полицата над камината и масите са накичени с различни украшения, изрязани от цветна хартия и картон, че на прозорците внезапно са изникнали цветя, че от време на време мис Токс се упражнява на клавесина, чийто нарисуван венец непрекъснато се излагаше на показ, както и Копенхагеновите и птичи валсове в нотната тетрадка, собственоръчно преписана от мис Токс.
Но преди всичко самата мис Токс от известно време се обличаше необикновено грижливо и елегантно в лек траур. Това помогна на майора да излезе от затруднението и той за себе си заключи, че тя е получила малко наследство и се е възгордяла.
Точно на следващия ден, след като бе стигнал до този извод и се бе успокоил, майорът, седнал на закуска, съзря в малката гостна на мис Токс видение, толкова потресаващо и удивително, че няколко мига седя вцепенен на стола си. После се втурна в съседната стая и се върна с театрален бинокъл, с който известно време внимателно се взира.
— Това е пеленаче, сър — възкликна майорът, като свали бинокъла, — обзалагам се на петдесет хиляди лири.
Майорът не можеше да забрави гледката. Не му оставаше нищо друго, освен да подсвирква и да пули очите си до такава степен, че в предишното им състояние те изглеждаха много хлътнали и притворени. Ден след ден, два, три, четири пъти седмично се появяваше това пеленаче. Майорът продължаваше да се пули и подсвирква. Всъщност на улица Принцеса той бе останал сам. Мис Токс бе престанала да се интересува какво прави той. На нея би й било все едно, ако той от син бе станал черен.
Постоянството, с което тя се отправяше от улица Принцеса, за да доведе пеленачето и бавачката му, а после отново ги изпращаше у дома, като непрестанно бдеше над тях, както и постоянството, с което тя самата бавеше пеленачето, хранеше го, играеше си с него и смразяваше невинната му кръв с мелодии28, изпълнени на клавесина, бяха изключителни. По същото това време тя бе обладана и от страстта да съзерцава някаква гривна, както и от страстта да съзерцава луната, в която се взираше продължително от прозореца на спалнята си. Но тя насочваше своя взор към всичко друго — слънцето, луната, звездите или гривната, но не и към майора. А майорът си подсвиркваше, пулеше се, дивеше се, крачеше нагоре-надолу из стаята си и нищо не разбираше.
— Напълно ще покориш сърцето на моя брат Пол — това е самата истина, скъпа моя — отбеляза един ден мисис Чик.
Мис Токс пребледня.
— С всеки изминат ден той все повече и повече заприличва на Пол — продължи мисис Чик.
Вместо отговор мис Токс взе малкия Пол в прегръдките си и съвсем изпомачка кокардата му с милувките си.
— Майка му, скъпа моя — попита мис Токс, — с която щях да се запозная чрез вас, прилича ли той изобщо на нея?
— Ни най-малко — отговори Луиза.
— Тя е била… тя е била хубава, предполагам — плахо каза мис Токс.
— Ами да, скъпата бедна Фани беше интересна — отвърна мисис Чик, след като помисли малко. — Безспорно интересна. У нея нямаше внушителната осанка, която с право може да се очаква от жената на брат ми, нито пък силата и устойчивостта на духа, необходими за такъв човек.
Мис Токс дълбоко въздъхна.
— Но тя беше приятна — продължи мисис Чик, — извънредно приятна. А намеренията й… ах, боже мой, колко добронамерена бе бедната Фани.
— Ангел мой! — възкликна мис Токс, обръщайки се към малкия Пол. — Съвсем приличаш на баща си.
28
… смразяваше невинната му кръв с мелодии… — намек за думите на призрака в „Хамлет“ (I д., 5 к.).