Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Увери се сам — каза му Джейк, за да избегне директния отговор на въпроса. Показа му с жестове как да отвори телефона.

Кре изпълни инструкциите му. Когато екранът оживя и на него се появиха Кейди и мажоретките, Кре ахна смаяно и сложи ръка на врата си. — Що за необикновена алхимия е това?

Само ако знаеше…

— Това ли е ключът? — отново попита Кре.

Джейк нямаше друг избор, освен да излъже.

— Да, да, това е!

Плужекът го опари, но Джейк запази каменно изражение, тъй като бе подготвен за опарването. Преди това, когато изкрещя, направо бе преиграл, викът му бе прозвучал пресилено, защото искаше да създаде у Кре впечатление, че не понася болката. Докато плужекът продължаваше да прогаря лицето му, от ъгълчетата на очите му започнаха да се стичат сълзи.

Нека си помислят, че плача, защото съм им дал Ключа.

Кре не си направи труда да го погледне, омагьосан от светещия екран на телефона. Той се бе поддал напълно на измамата, но Хека обърна скритото си под качулката лице към Джейк. Вещицата очевидно подозираше нещо. Тя пристъпи напред сякаш не ходеше по пода, а се плъзгаше над него.

Преди да го докосне, вратата на тъмницата се отвори с трясък. Всички погледи се обърнаха натам. Появиха се три облечени в черни роби фигури, последвани от Дого, който гледаше объркано и прокарваше длан по плешивата си глава.

— Не можах да ги спра — оправда се тъмничарят.

Водачът на тримата пристъпи напред и коленичи.

Очевидно бяха членове на Кръвта на Ка.

— Господарю, получих новини от покоите на фараона. Той се събужда по-бързо от очакваното. Мисля, че двете принцеси подозират нещо. Особено онази досадница Нефертити.

Кре скри мобилния телефон в наметалото си.

— Ще говоря с тях. Ще ги успокоя, преди подозренията им да осуетят плановете ни. Вие и останалите пригответе още еликсир. Време е отново да приспим фараон Неферхотеп. Този път завинаги.

Той тръгна към вратата, последван от останалите. Когато се изравни с тъмничаря, му посочи с ръка Джейк.

— Убий го. Убий всички. Бавно!

Дого кимна с облекчение. Потри длани, когато остана сам в тъмницата. Джейк не забеляза кога е излязла вещицата, но тя определено си бе отишла.

Тъмничарят отиде до масата, сложи ръце на кръста и огледа колекцията си от инструменти за чупене на кости. Джейк скри ръце зад гърба си с надеждата Дого да не забележи, че Кре е свалил белезниците му. Щеше да има само един шанс и не трябваше да го пропуска.

Дого се обърна към него. Държеше страховити наглед ножици, досущ като онези, с които се подрязва жив плет. Впери поглед в пръстите на краката на момчето. Явно избираше кой пръст да отреже първи.

За да отклони вниманието на великана от белезниците на пода, Джейк размърда пръсти. Дого се усмихна, разкривайки куп липсващи зъби.

Затътри се напред, от устата му се проточи слюнка.