Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Междувременно Джам беше изоставил всяка предпазливост и започвах да се боя, че ще бъдем разкрити, преди да осъществя плана си. Той идваше при мен, говореше ми, леко наклонил глава, и жадно поглъщаше всяка моя дума. Тази безрезервна преданост ме радваше, защото от нея зависеше спасението ми, но в същото време рискът за нас ставаше твърде голям. Понякога нощем Джам изчакваше всички да заспят и се промъкваше в къщата, като усмиряваше кучетата и лягаше при мен. Оставахме прегърнати чак до първите лъчи на зората. Веднъж го попитах как Нандак и наложниците приемат нощните му отсъствия. Той отвърна, че не е длъжен да дава обяснения на наложниците, а Нандак знаела, че след смъртта на Цготбаатар често не го хваща сън и има нужда да се поразходи и да остане насаме със себе си.
— Тя наистина ли го вярва? — попитах.
— Как бих могъл да знам? Приема всичко с усмивка.
Джам беше пълен с трескава, неспокойна енергия и често го виждах да крачи напред-назад между шатрите, сякаш искаше да изпусне парата, за да не се пръсне. Беше като момче, открило у себе си неподозиран заряд от чувства и глад за приключения. Казваше ми, че усеща как кръвта му кипи и как не може да се съсредоточи в ежедневните неща. Учудвах се как никой не забелязва странното му поведение, но се опасявах, че това неминуемо ще стане, и бързах да приведа плана си в действие, преди случващото се с Джам да ни издаде.
Подбрах момента внимателно — точно преди да правим любов. Седяхме, опрели гръб на стената на пагодата, сгушени един в друг. Казах му, че за мен е непоносимо да го гледам ден след ден и да знам, че не можем да си принадлежим напълно, че винаги ще трябва да лъжем, да се крием и да се озъртаме. Бих предпочела да избягам и да сложа веднъж завинаги край на това мъчение дори да съм нещастна до края на дните си.
— И къде ще избягаш, Йошико?
— Къде ли? Например в Китай — изтърсих, все едно току-що ми беше хрумнало. — Бих могла да започна нов живот там, въпреки че без теб това едва ли ще е живот.
— Сама никога не би могла да стигнеш до Китай — поклати глава той и ме погали по бузата. — Ще издъхнеш някъде по пътя. Толкова си крехка, че дори летните нощи на открито в степта ще бъдат изпитание за теб. А и как ще следваш вярната посока, ако не съм до теб да се ориентирам по звездите?
— Тогава ела с мен, Джам! — казах разпалено. — Заведи ме далеч от тук и двамата ще сме щастливи заедно. Тук не издържам повече, а когато ни разкрият, защото това рано или късно ще се случи, ще стане дори още по-лошо.
Честно казано, не бях очаквала Джам да изрази такава готовност да избяга от Суйюан заедно с мен. Мисля, че отначало тази идея разпали въображението му и той се отдаде на мечти. Всички влюбени си мечтаят за общо бъдеще с обекта на желанията си и идеята за бягство откриваше на Джам нови хоризонти. Не след дълго той дори искрено повярва, че идеята е негова и че това е единственият ни шанс да бъдем заедно. Каза ми, че не се страхува да обича и е готов на всичко в името на любовта, която вярваше, че е взаимна. Не му беше лесно да изостави Нандак и децата, но още по-мъчно му беше да предаде Ганджурджав. И все пак Джам би платил всяка цена, за да бъде с мен.
С бушуваща от вълнение кръв той измисли как ще се измъкнем. Планът му беше прост — щяхме да излезем на езда първата вечер на летния преход и да не се върнем повече. Същата вечер хората от племето щяха да си имат достатъчно грижи и заети с разпъването на палатките и подготовката за нощта, нямаше веднага да забележат отсъствието ни. А и в тъмното нямаше как да започнат да ни търсят. Това щеше да ни осигури няколко часа преднина. Ако изчакахме още, бягството ни щеше да стане почти невъзможно, тъй като Ганджурджав щеше да поднови ездата си с мен, а и по време на летния преход от мен щеше да се очаква да спя в палатката на съпруга си.
Естествено, всеки план крие своите рискове, но Джам се закле, че е готов да жертва душата си за мен и ме обича повече от всички звезди на небето, повече и от самия бог Тенгер. Аз от своя страна го уверих в същото, но не знам дали ми повярва. Думите ми, лишени от истинска страст, прозвучаха неубедително.
Хората сигурно ме мислят за жестока и са прави. Мога да бъда жестока, но това не значи, че не съм способна да изпитвам жал. Харесвах Джам, но бях длъжна да се погрижа за себе си. Наречете ме егоистка — е, поне си го признавам.
Една сутрин Бория реши да поязди с мен и Джам до пагодата. Никога досега не беше изявявал подобно желание и видях, че Джам се смути. Бория не беше човек на спонтанните решения и очевидно имаше нещо наум. Сигурно трябваше да бъдем по-предпазливи. Сега си мисля, че Бория вероятно беше забелязал нещо странно в поведението на Джам — нещо, което го беше накарало да стане подозрителен. Но тогава каза само, че и на него му се иска да поязди в такъв хубав ден и ако нямаме нищо против, ще ни прави компания.