Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Защо? — попита Алтаир.
— Плановете им зависят от съкровището на тамплиерите… частицата от Едем… Сега обаче е в нашите ръце, а те не могат да се надяват да постигнат целите си без него.
Разбира се, помисли си Алтаир. Та нали за същото бяха говорили всичките му мишени.
— Какво е това съкровище? — попита той.
Ал Муалим се усмихна, след това отиде в задната част на стаята, наведе се и отвори един сандък. Извади от него кутия, върна се при писалището и я постави отгоре. Алтаир разбра какво е, без дори да погледне, въпреки това очите му сами се насочиха — не, бяха привлечени от нея. Същата тази кутия Малик беше донесъл от храма и също както преди тя блестеше, излъчваше сияние. Още отпреди знаеше, че мишените му са говорили за това съкровище. Вдигна очи от кутията и погледна Ал Муалим, който наблюдаваше реакцията му. По лицето на Учителя се беше изписало снизхождение, сякаш бе виждал много други да се държат по същия начин. А това беше само началото.
Бръкна в кутията и извади от нея сфера колкото два юмрука, с мозаечен дизайн, който пулсираше от енергия и Алтаир се запита дали очите не го лъжат. Може и да беше… жива по някакъв начин. Само че той се разсея. Усети как сферата го привлича.
— Това е… изкушение — рече с напевен глас Ал Муалим.
Неочаквано, също като угаснала свещ, сферата спря да пулсира. Аурата й изчезна. Привличането се стопи. Тя беше… отново се превърна в най-обикновено кълбо, в древна вещ, красива по свой начин, но просто едно украшение.
— Това е просто къс сребро… — рече Алтаир.
— Погледни го — настоя Ал Муалим.
— Заблестява за кратко, но няма кой знае какво в нея — продължи Алтаир. — Какво трябва да видя?
— Този „къс сребро“ е причината Адам и Ева да бъдат прогонени. Това е ябълката. Тя вдъхва живот. С нейна помощ Червено море се разтваря. Ерос я използва, за да подкладе Троянската война. С нейна помощ един беден дърводелец превръща водата във вино.
Ябълката, късчето от Райската градина? Алтаир го погледна със съмнение.
— Вижда ми се доста обикновен предмет за мощта, която твърдиш, че притежава — отвърна той. — Как действа?
— Онзи, който я притежава, владее сърцата и умовете на всички, които я погледнат — на всички, които я „вкусят“, както казват.
— Значи хората на Дьо Наплуз… — започна Алтаир, когато се замисли за нещастниците в болницата.
— Просто експеримент. Използвани са билки, за да симулират ефектите… Хората просто е трябвало да са готови за времето, когато ще притежават съкровището.
Сега вече Алтаир разбра:
— Талал ги снабдява. Тамир ги екипира. Подготвяли са се за нещо. Въпросът е за какво?
— За война — уточни мрачно Ал Муалим.
— Ами останалите… онези, които управляваха градовете… Те искат да съберат хората си. Искат да ги направят същите като хората на Дьо Наплуз.
— Съвършените граждани. Съвършените войници. Съвършен свят.
— Това съкровище не трябва да попада в ръцете на Робер дьо Сабле — натърти Алтаир.
— Докато той и братята му са живи, няма да спрат да опитват — рече Учителят.
— Значи трябва да бъдат унищожени.
— Тъкмо това правиш ти — усмихна се Ал Муалим. — Има още двама тамплиери, които очакват специалното ти внимание. — Единият е в Акра, казва се Сибранд, а другият е в Дамаск и се нарича Джубаир. Посети водачите на местните клонове на Братството. Те ще ти дадат напътствия.
— Както наредиш — отвърна Алтаир и сведе глава.
— И побързай — помоли Ал Муалим. — Робер дьо Сабле със сигурност е станал нервен, след като отбелязахме толкова успехи. Останалите му последователи ще направят всичко по силите си, за да те разкрият. Те знаят, че идваш. За тях си мъжът с бялата качулка. Ще се оглеждат за теб.
— Няма да ме открият. Аз съм просто кама сред тълпата.
Ал Муалим се усмихна, за пореден път горд от ученика си.
25
Младите Алтаир и Абас научиха всичко за кредото от Ал Муалим. Учителят напълни младите им глави с повелите на Ордена.
Всеки ден, след като закусеха с пърленки и фурми, строга възпитателка следеше да са чисти и спретнато облечени. След това, притиснали книгите към гърдите си, те хукваха по коридорите, сандалите им шляпаха по каменните подове, бъбреха развълнувано, докато не пристигнеха пред вратата на Учителя.