Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Значи искате да бъдат предприети действия, така ли? — попита мило той.
Тълпата изрева одобрително. Бяха дошли за кръв и знаеха, че регентът няма да ги разочарова.
— Води ни — изкрещя някой, когато шумът поутихна.
— Предаността ви ме радва — отвърна Адин и се обърна към престъпниците, след което насочи пръст към тях. — Това зло трябва да бъде изкоренено. Едва тогава можем да се надяваме на освобождение и изкупление.
Неочаквано пред платформата настъпи смут и се чу глас:
— Това не е никаква справедливост.
Алтаир забеляза мъж в дрипи. Той крещеше на Махд Адин:
— Ти изопачаваш думите на Пророка, мир на душата му.
Беше си довел и приятел, дрипав като него, който също насъскваше тълпата:
— А вие стоите бездейни, помагате да бъде извършено престъпление.
Алтаир използва суматохата, за да се промъкне по-наблизо. Трябваше да се качи на платформата откъм края, в който беше вързан асасинът. Не можеше да рискува да го използват като щит или заложник.
— Проклет да си — извика първият, но не получи подкрепата нито на хора от тълпата, нито на стражите, които вече пристъпваха напред. Щом забелязаха, че приближават, двамата размирници побягнаха, извадиха ножове и ги размахаха, докато се провираха към платформата. Единият беше поразен от стрелец. Вторият беше подгонен от двама стражи, които така и не видяха третия сарацин, който разпори корема му с меч.
Двамата останаха да лежат в прахта и Махд Адин ги посочи.
— Виждате ли как злото, което разпространява един, е в състояние да развали друг? — изкрещя той. Черната му брада трепереше от ярост. — Те се опитаха да внушат страх и съмнения у вас. Аз ще ви предпазя.
Обърна се към нещастниците, които сигурно се молеха опитът да му бъде отнет животът да се окаже успешен, но сега вече го наблюдаваха ужасени, когато той извади меча си.
— Тези четиримата са грешници — продължаваше да се дере Адин и посочи първо жената, след това и другите. — Курвата. Крадецът. Комарджията. Еретикът. Нека господ раздаде справедливост.
Еретик ли? Този беше асасин. Алтаир се стегна и се придвижи още по-близо до платформата, без да откъсва очи от Адин, който пристъпваше към жената. Проститутката. Тя не откъсваше очи от меча на Адин, който висеше почти небрежно отстрани. Ревна с глас.
— Изкусителка! — кресна Адин над риданията й. — Сукуба. Курва. Има си много имена, но грехът й е все един и същ. Обърнала е гръб на учението на пророка ни, мир на душата му. Омърсила е тялото си, за да се възползва. Всеки мъж, когото е докоснала, е омърсен завинаги.
В отговор тълпата изрева. Алтаир се придвижи още няколко крачки напред към стъпалата. Наблюдаваше стражите и забеляза, че всички до един са насочили вниманието си към Адин. Добре.
— Да бъде наказана! — изкрещя някой от тълпата.
Адин беше разпалил жаждата им за кръв.
— Трябва да плати! — подкрепи го друг.
Жената престана да реве и изкрещя към хората:
— Този човек лъже. Тук съм не защото съм лягала с други мъже. Това никога не се е случвало. Иска да ме убие, защото отказах да легна с него.
Очите на Махд Адин пламнаха.
— Дори сега, когато й се предлага изкупление, тя продължава да лъже. Отказва спасение. Има само един начин да разрешим този въпрос.
На нея й остана време колкото да извика „не“, преди мечът да блесне и да се забие в корема й. В последвалия миг на тишина се чу как кръвта й прокапа по гредите на платформата, преди тълпата да ахне и да се раздвижи, за да могат и застаналите назад да видят по-добре изкормената жена.
Сега вече Алтаир беше по-близо до стълбите, но неочакваното движение на тълпата го остави малко изолиран и на показ. С облекчение наблюдаваше как Адин пристъпва към следващия хленчещ нещастник, зяпачите отново се отдръпнаха в очакване на новото убийство.
Адин посочи комарджията. Не можел да се въздържа от алкохолни напитки и залагане.
— Срамота — ревна тълпата.
В този момент те бяха опиянените, помисли си Алтаир и усети, че му се гади от жаждата им за кръв.
— Нима една игра на късмета ме обрича на смърт? — извика комарджията, решил за последно да хвърли заровете. — Покажи ми къде е написано подобно нещо. Не грехът създава поквара в града ни, ами ти.
— Значи твърдиш пред хората, че е приемливо да се опълчат на пророка ни, мир на душата му — засече го Адин. — Ако ние пренебрегваме учението му, то значи, че и други ще го сторят. Докога ще продължава така? Според мен тази работа ще завърши с хаос. А това не можем да го допуснем.