Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Няма да има възможност.
— Този път не проваляй мисията — предупреди го Малик.
Алтаир не спря да се мръщи, докато вървеше към Стената на плача.
23
Докато приближаваше към Стената на плача, Алтаир видя как тълпата се събира: мъже, жени, деца, кучета, дори добитък. Всички се отправяха по улиците към площада, където щеше да се състои екзекуцията.
Алтаир се присъедини към тях и докато вървеше по улицата, която се пълнеше с все повече любопитни, поели в същата посока, се заслуша в ентусиазираните им приказки за предстоящото представление.
— Слушайте внимателно — възвестяваше викачът. — Махд Адин, любимият регент на Йерусалим, ще присъства на публичната екзекуция в западния край на Соломоновия храм. Гражданите да се съберат. Побързайте! Елате и вижте какво ще се случи с враговете ни.
Алтаир нямаше представа какво ще се случи. Надяваше се единствено да промени изхода.
Стражите на площада се опитваха да овладеят тълпата, някои връщаха, други пропускаха. Алтаир изостана и заоглежда множеството, скупчило се край входа. Децата се промъкваха покрай краката на зяпачите, за да изскочат на площада. След това тълпата се разтвори, за да пропусне група учени. Дори кучетата изглежда проявяваха почтителност към светите мъже. Алтаир нагласи плаща си, спусна ниско качулката, изчака учените да го наближат и се присламчи към тях. В същия момент усети как нечия ръка подръпва ръкава му и видя мърляво детенце, което го наблюдаваше любопитно. Той изръмжа и ужасеното дете отскочи настрани.
Случи се тъкмо навреме: бяха пред портата, където стражите се отдръпнаха, за да пропуснат учените, и Алтаир излезе на площада.
Беше обграден отвсякъде с каменни стени. В далечния край беше издигната платформа на подпори. Засега беше празна, но нямаше да остане така още дълго. Регентът на Йерусалим Махд Адин тъкмо се качваше на нея. Щом го забелязаха, гражданите се люшнаха напред, стражите изгубиха контрол и тълпата се изсипа на площада. Алтаир беше понесен напред, оказа се твърде близо до платформата и страховития Махд Адин, изпъчен в очакване площадът да се напълни с народ. Носеше бял тюрбан и дълга, богато бродирана роба. Изглеждаше ядосан, сякаш всеки момент щеше да избухне.
Така и стана.
— Тишина! Настоявам за тишина — изрева той.
Тъй като забавната част предстоеше, хората се сбутаха напред и Алтаир се озова още по-близо до мишената. Забеляза, че от двете страни на платформата застават по двама стражи. Пред самата платформа забеляза още стражи, чиято задача беше да попречат на насъбралите се да се качат на ешафода. Изви глава и видя стражи, пръснати по периферията на площада. На тях щеше да им бъде трудно да се придвижат през тълпата, въпреки това той щеше да разполага със секунди, за да извърши убийството и да се отърве от застаналите наблизо стражи — поне по четирима в двата края на платформата. Може би и от онези, които бяха съвсем наблизо.
Щеше ли да успее да срази всички? Това бяха поне десет верни сарацини. Онзи Алтаир, който беше нападнал Робер дьо Сабле на Храмовия хълм, нямаше да се усъмни нито за миг. Сега обаче действаше по-предпазливо. Освен това знаеше, че да убие мишената веднага е истинска лудост. Планът му беше обречен на неуспех.
Тъкмо реши да изчака, когато четиримата набедени престъпници бяха отведени до ешафода и завързани на коловете, а стражите застанаха зад тях. В единия край видя разплакана жена. Двамата мъже до нея бяха облечени в дрипи. Накрая беше изправен асасинът с клюмнала глава, очевидно беше пребит. Тълпата недоволстваше.
— Хора от Йерусалим, чуйте ме добре — изкрещя Махд Адин и гласът му накара развълнуваната от пристигането на осъдените тълпа да млъкне. — Днес искам да отправя едно предупреждение. — Замълча. — Сред вас има недоволни. Те сеят семето на недоволството с надеждата да ви подведат.
Тълпата около Алтаир зашумя.
Адин продължи:
— Това ли искате? Да тънете в измама и грях ли? Да живеете в страх ли?
— Не — изрева някой зад Алтаир. Вниманието на Алтаир беше насочено към асасина, брат от Ордена. Докато го наблюдаваше, от устата му се стече кървава слюнка и покапа върху дървото. Той се опита да вдигне глава и Алтаир зърна лицето му. Пресни пурпурни синини. След това братът отново отпусна глава.
Махд Адин се ухили накриво. Очевидно не беше свикнал да се усмихва.