Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Острието му проблесна на следобедното слънце. Той го заби дълбоко в корема на комарджията, изпъшка, докато го изтегляше нагоре, и отвори вертикална рана в корема на мъжа, която зейна и се видяха вътрешностите му. Очарована, тълпата се разкрещя престорено отвратено, но вече кипяха от нетърпение да видят следващото убийство. Алтаир пристъпи по-близо до стъпалата.
Адин застана пред третия осъден и тръсна острието, за да го почисти от кръвта.
— Този човек — посочи разтреперания пленник — е взел нещо, което не е негово. Присвоил си е парите, изработени от друг. Тези пари можеха да са на всеки от вас. Това означава, че всички вие сте били ограбени. Какво ще кажеш?
— Беше един-единствен динар — изхленчи обвиняемият и погледна умолително тълпата. — Намерих го на земята. Той говори така, сякаш съм посегнал на чуждо, сякаш съм го отнел от ръката на друг.
Тълпата обаче не беше склонна да прояви милост. Последваха призиви за кръв, гражданите полудяха.
— Днес един динар — развика се Адин, — утре ще бъде кон. На следващия ден животът на някой друг. Не е важно какво е откраднатото. Важното е, че си взел нещо, което не е твое. Ако позволя подобно поведение, другите ще решат, че и те могат да си позволят същите волности. И докъде ще стигнем по този начин?
Той застана пред крадеца, чиито последни молби замлъкнаха, когато Адин заби меча в корема му.
Сега щеше да насочи Вниманието си към асасина. Алтаир трябваше да действа много бързо. Разполагаше с броени минути. Наведе глава и започна да си пробива път с рамо през тълпата, като внимаваше да не привлича внимание. Искаше да се приближи до първите. Махд Адин вече бе пред асасина, протегна ръка и го стисна за косата, вдигна главата му и показа лицето му на тълпата.
— Този мъж разпространява злобни лъжи и пропаганда — изрева злобно. — Мисли единствено за убийства. Трови мислите ни по същия начин, по който трови острието си. Настройва брат срещу брата. Баща срещу син. Много по-опасен е от всеки друг враг, пред когото сме се изправяли. Той е асасин.
Тълпата затаи дъх. Алтаир беше пред стълбите. Тълпата около него кипеше от възмущение, развълнуваните граждани крещяха в очакване на смъртоносния удар.
— Смърт за неверника!
— Убий го!
— Прережи му гърлото!
Асасинът заговори, докато Адин продължаваше да държи главата му:
— Като ме убиете, няма да намерите сигурност. Виждам страха в очите ви, чувам как гласовете ви треперят. Страх ви е. Страхувате се, че посланията ни няма как да бъдат заличени. Няма как да бъдат спрени.
Алтаир беше до първото стъпало. Беше застанал така, сякаш се опитваше да вижда по-добре. Видяха го и други и застанаха до него. Двамата стражи на платформата, замаяни от убийствата, най-сетне забелязаха какво се случва. Единият повика другия, двамата слязоха и наредиха на гражданите да се отдръпнат, но в същия момент още хора се занатискаха напред. Всички искаха да се доближат колкото е възможно по-близо до екзекуцията, блъскаха се, ръгаха се, някои бяха изтласкани от стълбите, включително един от побеснелите стражи. Алтаир се възползва от безредието и се качи още по-напред. Озова на няколко крачки от Адин, който беше пуснал главата на асасина и изреждаше пред тълпата извършените от него „светотатства“ и „предателства“.
Боричкането зад Алтаир продължаваше. Стражите бяха заети. Адин вече бе казал каквото искаше на настръхналата тълпа, която тръпнеше от нетърпение да види следващото убийство. Ето че се обърна отново към вързания, стисна меча с окървавеното острие и пристъпи към него, за да нанесе смъртоносен удар.
В същия момент, сякаш предизвестен от някакво свръхестествено чувство, той спря, обърна глава и погледна Алтаир право в очите.
В този момент площадът като че ли се смали, и развълнуваната тълпа, стражите, осъденият и труповете изчезнаха. Докато двамата се измерваха с погледи, Алтаир забеляза, че на Адин му е ясно, че смъртта му наближава. В същия миг асасинът тръсна пръстения механизъм и острието изскочи. Хвърли се напред, замахна и го заби в Адин. Всичко това се случи за частица от секундата.
Тълпата ревеше, пищеше и не знаеше как да реагира на новото развитие на събитията. Адин се сгърчи, от раната на врата му шурна кръв, но Алтаир го притисна с колене и вдигна камата.
— Работата ти тук е приключена — рече той на Адин и се стегна, готов да нанесе фаталния удар. Около тях настъпи истински пандемониум. Стражите едва сега разбраха какво става и се опитаха да си проправят път обратно на платформата пред паникьосаната тълпа. Алтаир трябваше бързо да довърши започнатото. Въпреки това искаше да чуе последните думи на Адин.