Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Не. Не. Едва започва — опъна се Адин.
— Кажи ми какво е твоето участие във всичко това. Да не би да имаш намерение да се защитаваш като другите и да обясняваш деянията си?
— Братството иска града. Аз искам власт. Изникна… възможност.
— Възможност да избиваш невинни ли? — попита Алтаир. Чу бягащи стъпки. Хората се спасяваха от площада.
— Не са чак толкова невинни. Гласовете на дисидентите режат като стомана. Сеят развала сред останалите. В това отношение съм съгласен с Братството.
— Значи си готов да убиваш хора единствено защото вярват в нещо различно от теб ли?
— Не, разбира се… Убивах ги, защото можех. Защото беше забавно. Ти имаш ли представа какво е усещането, когато определяш съдбата на друго човешко същество? Видя ли какво удоволствие изпитаха хората? Видя ли как се страхуват от мен? Като господ съм. И ти щеше да направиш същото, ако можеше. Каква… власт.
— Веднъж може и да е било така, но след това научих какво се случва с онези, които си мислят, че са над другите.
— И какво се случва?
— Ще ти покажа.
Той довърши Адин, след това затвори очите на тирана и напои перото с кръв.
— Всяка душа ще вкуси смъртта — рече.
Накрая се изправи, за да посрещне стражите. В този момент заби камбана.
Един сарацин се втурна към него, той парира удара му, изпъшка и го отблъсна. Нови стражи се качиха на платформата и той се озова срещу трима едновременно. Единият падна, посечен от меча му, втори изгуби опора в локва кръв, също падна и Алтаир го довърши. Щом видя празно място, асасинът скочи от ешафода, освободи камата и прониза един от стражите в мига, в който се озова на земята, а мечът на противника му увисна за миг във въздуха.
Видя единствения си път за бягство от площада и отби атаките на други двама нападатели, докато се изтегляше. Усети убождане по ръката и видя струйка кръв; след това прихвана един мечоносец и го изблъска на пътя на втори. Двамата паднаха с крясъци в прахта. Алтаир се втурна към портата и се добра до нея тъкмо когато връхлетяха трима войници. Успя да ги изненада, като прониза единия с меча, преряза гърлото на втория с камата и блъсна сгърчените тела на умиращите върху третия.
След като пътят му вече беше чист, той се обърна и видя как хората на Малик развързват асасина, за да го отведат, след това хукна към сокака, където дебнеше четвърти страж с пика. Отскочи, сграбчи края на дървената рамка на навес и се метна върху платнището. Усети как мускулите му пеят. Отдолу проехтя вик на разочарование и докато той се катереше към покривите, погледна към група войници, които се опитваха да го следват. За да ги накара да престанат, той уби единия, като хвърли нож по него, след това се втурна по покривите, изчака камбаната да престане да звъни и едва тогава потъна сред тълпата, като се ослушваше внимателно за всяка дума, която гражданите изричаха: асасин убил регента.
24
Оставаше нещо, което Алтаир трябваше да научи.
След като и последният от регентите на града беше мъртъв, бе настъпил моментът да зададе въпроса. Стегна се, докато влизаше отново в покоите на Ал Муалим.
— Влез, Алтаир. Почина си добре, нали? Готов ли си за останалите изпитания? — попита Учителят.
— Готов съм. Преди това искам да поговорим. Имам някои въпроси.
Ал Муалим показа неодобрението си, като вирна брадичка и стисна леко устни. Сигурно все още помнеше последния случай, когато Алтаир настояваше за отговори. Алтаир също го помнеше, затова беше решил този път да стъпва по-предпазливо, да не би Учителя отново да изтегли меча.
— Питай — подкани го Ал Муалим. — Ще се постарая да ти отговоря.
Алтаир пое дълбоко въздух.
— Царят на търговците в Дамаск изби благородниците, които управляваха града. Махд Адин в Йерусалим държеше хората си в подчинение със страх. Предполагам, че Уилям е възнамерявал да убие Ричард и да задържи Акра с войската си. Тези хора е трябвало да подкрепят лидерите си. Вместо това са ги предали. Искам да знам защо е станало така.
— Отговорът не е ли очевиден? Става въпрос за желанието на тамплиерите да контролират нещата. Всеки мъж — както сам си забелязал — е искал да завладее съответния град в името на тамплиерите, за да могат те да властват в Светите земи и дори по-нататък. Мисията им обаче няма да успее.