Божествени и прокълнати

Той забоде нос в одеялото. Мама го притисна до себе си.

Реших да не споменавам пред нея за кабинета. Не знам защо реших, че ще я разтревожа. Щях да попитам татко.

Онзи, с когото най-много исках да говоря, беше Даниъл. Какво знаеше той за всичко това? Защо ми се стори толкова уплашен? Беше ли свързано с неговите умения?

— Банята е на твое разположение — подхвърли мама. — И първо да почистиш. — Тя поклати глава, докато оглеждаше калния ми пуловер и панталони.

— Миришеш на куче, което е тичало в студа. — Чарити ме огледа с отвращение.

— May стара — изгука Джеймс.

Мама примигна към мен.

— Какво каза току-що?

— Нямам представа — отвърнах аз и ги избутах от банята.

Взех набързо душ — доколкото можах, без да мокря превръзката на ръката.

Ами ако не успеех да се добера до Даниъл, преди да приключат с татко?

Увих се в една кърпа и избърсах парата от прозореца на банята. Взрях се навън през мътното стъкло. Виждаше се единствено тясната дупка на оградата. Угасих лампата и различих татко, коленичил в тревата близо до измръзналите розови храсти. Стори ми се, че се моли — или пък благодареше за завръщането на Джеймс. След това той се наклони напред, после отново се отдръпна назад и покри лицето си с ръка. Раменете му трепереха.

Грабнах халата. Трябваше да отида при татко. Само че в този момент някой се измъкна от сенките край оградата. Коленичи до татко, поколеба се за момент и го прегърна с дългите си слаби ръце. Отстъпих назад и примигнах, а прозорецът отново се замъгли от парата.

Затегнах колана на хавлиения халат, хукнах надолу по стълбите и се блъснах в мама.

— Къде си тръгнала в този вид, млада госпожице? — намръщи се тя, когато видя халата, и посочи трапезарията, където Дон разказваше на Чарити за дядо си. — Все още имаме гости.

— Ама той та… — Забелязах раздразнението й и си спомних как крещеше на татко, задето се обвиняваше за смъртта на Мериан. В момента не му трябваше подобно отношение. — Просто трябва да направя нещо бързо.

— Върви да си облечеш прилични дрехи.

Измърморих нещо и тръгнах нагоре по стълбите, за да се преоблека.

— Занесе ли калните дрехи в пералното помещение или ги заряза на пода в банята?

— После ще ги сваля. Сега трябва да…

— Сега трябва да се облечеш и да свалиш мръсните дрехи за пране, преди да останат петна. Да не би да си въобразяваш, че парите растат по дърветата?

— Ама…

— Веднага. — Погледна ме както винаги, когато подозираше, че ще направя нещо, което тя не би одобрила.

— Добре.

Краката ме боляха и негодуваха на всяка крачка към стаята ми. Тичането в гората си казваше думата. Навлякох първите дрехи, които ми попаднаха — тениска с дълги ръкави и гащеризон, изцапан с боя, който мама ненавиждаше. Дръпнах мръсното пране от банята и закуцуках към мазето.

Бях твърде заета да обвинявам мама, че е осуетила възможността да поговоря с Даниъл и татко, когато чух тихи гласове от стаята на Джуд. Различих строгия клас на брат си и пискливите като на куче пролайвания на Ейприл, с които се опитваше да го успокои. Притиснах вързопа към гърдите си и пристъпих към вратата на Джуд.