Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Към десет часа се бе появило вълнение по борда откъм Формозкия проток, но това не разтревожи много тези пътници, защото с плоското си дъно и голямата дължина на бимса „Нан-Шан“ беше известен като кораб изключително стабилен на вода. В моменти на откровение на брега мистър Джукс обичаше да заявява с висок глас, че „старата приятелка е толкова добра, колкото и красива“. На капитан Макхуър никога не би дошло наум да изрази благоприятното си мнение така високо и с такива чудновати думи.
Корабът беше добър без съмнение, пък и не беше стар. Той беше построен в Дънбартън преди по-малко от три години по поръчка на Сиг и Сие, търговска фирма в Сиам. Когато бе пуснат на вода, завършен до най-малката подробност и готов да поеме бремето на живота си, строителите му го съзерцаваха с чувство на гордост.
— Сиг ни бе помолил да намерим някой благонадежден капитан, който да изведе кораба на море — забеляза един от съдружниците; а другият, като поразмисли малко, каза:
— Мисля, че точно сега Макхуър е на суша.
— Така ли? Тогава телеграфирай му веднага. Той е тъкмо човекът, който ни трябва — заяви по-старшият от съдружниците без никакво колебание.
На другата сутрин Макхуър стоеше пред тях невъзмутим, пристигнал от Лондон с нощния експрес след внезапна, но сдържана раздяла с жена си. Тя беше дъщеря на по-високостоящи родители, които бяха видели и по-добри дни.
— Не би било зле да разгледаме заедно кораба, капитане — каза по-старшият съдружник. И тримата мъже тръгнаха да хвърлят поглед на съвършенствата на „Нан-Шан“ от носа до кърмата и от кила до върховете на двете му къси и дебели мачти.
Капитан Макхуър бе започнал огледа със сваляне на сакото си, което бе окачил на брашпила, олицетворение на последните усъвършенствувания.
— Моят чичо написа ласкави думи за вас и изпрати писмото с вчерашната поща до нашите добри приятели — искам да кажа фирмата Сиг, и те там сигурно ще ви продължат назначението като капитан — каза по-младшият от съдружниците. — Ще можете да се гордеете с това, че под вашите заповеди ще имате най-леко управляемия кораб от този тип край бреговете на Китай, капитане — добави той.
— Така ли? Благодаря ви — измънка неясно Макхуър, на когото изгледите за някаква далечна възможност едва ли биха могли да подействуват повече, отколкото красотата на далечния пейзаж на късогледия турист. И понеже в момента погледът му се бе спрял на бравата на вратата за каюткомпанията, той се запъти към нея съвсем преднамерено и започна да блъска силно по ръчката й, отбелязвайки с нисък загрижен глас:
— Не можеш да разчиташ на работниците днес. Съвършено нова брава, а въобще не иска да работи. Съвсем заяжда. Виждате ли? Виждате ли?
Веднага щом се озоваха сами в кантората си отвъд корабостроителната площадка, племенникът попита с леко презрение:
— Ти похвали този приятел пред Сиг. Какво толкова виждаш в него?
— Съгласен съм, че той няма вида на идеалния капитан според твоите представи, ако това искаш да кажеш — отсече по-възрастният. — Старшият майстор на дърводелците от „Нан-Шан“ вън ли е?… Влезте, Бейтс. Как стана така, че позволихте на хората на Тейт да ни изложат с тази дефектна брава на вратата на каюткомпанията? Капитанът я забеляза още щом я погледна. Наредете веднага да я сменят. Сламчиците, Бейтс… сламчиците…
Бравата беше сменена веднага и няколко дни след това „Нан-Шан“ пое с пълна пара на изток, без Макхуър да бе отправил каквато и да е друга забележка относно съоръженията му и без да го бяха чули да намекне поне с една думичка за това, че се гордее с кораба си, че е признателен за назначението си или да изкаже задоволство от перспективите, които му се откриваха.
С темперамента си — нито бъбрив, нито пък неразговорчив — той много рядко намираше случай да приказва. Имаше въпроси, свързани със службата, разбира се — указания, заповеди и тъй нататък; но понеже гледаше на миналото като на нещо приключено, а на бъдещето като на нещо, което още не е дошло, по-обикновените ежедневни събития нямаха нужда от обяснение, защото фактите говореха сами за себе си, и то с поразителна точност.