Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Излизам тази вечер, но няма да се прибера късно. Ако не си заспала, можем да си поговорим — каза София и в същия момент стана от леглото.
— Ти или аз? — промърмори Матилда, изпращайки я с поглед.
Тя отново се появи след десет минути в хола. Една кърпа, покриваше мократа й коса, а влажното й тяло бе обвито с друга, по-голяма. После постави малък платнен вързоп на перваза на камината и се приближи до огледалото.
— С малкия Лу ли ще вечеряш? — попита я Матилда.
— Обади ли се вече?!
— Не! Изобщо не е звънял.
— Тогава откъде знаеш?
— Не е трудно да се досетя.
София се обърна към Матилда, постави ръце върху хълбоците си и строго я погледна.
— Значи, ти просто така си се сетила, че ще вечерям с Лукас?
— Освен ако очите не ме лъжат, изглежда, че това, което държиш в дясната си ръка, се нарича спирала за мигли, а в лявата — руж за бузи.
— Не мога да направя връзката!
— Искаш ли да ти дам жокер? — каза Матилда с ироничен тон.
— Ще съм ти много благодарна! — отговори София, леко изнервена.
— Ти си ми най-добрата приятелка от две години насам…
София наклони главата си настрани. Върху лицето на Матилда грейна широка усмивка.
— … и за пръв път те виждам да се гримираш!
София се върна към огледалото, без да каже нищо. Матилда спокойно взе притурката с телевизионните програми и започна да я препрочита за шести път през този ден.
— Ние нямаме телевизор! — каза София, поставяйки деликатно с пръст малко блясък върху устните си.
— И неговата липса изобщо не ме притеснява, защото телевизионните програми ме ужасяват! — отвърна Матилда на удара с удар, обръщайки поредната страница.
Мобилният телефон звънна в сака на София, който тя беше оставила върху леглото на Матилда.
— Искаш ли аз да вдигна? — попита я тя с невинен глас.
София се затича, взе телефона и се отдалечи в другия край на стаята.
— Значи не искаш! — провикна се Матилда, упорито вперила поглед в колонките на телевизионните програми.
Лукас се извиняваше, в последния момент се появил ангажимент и не можел да дойде да я вземе в уречения час. Една маса беше запазена за тях в двайсет часа и трийсет минути на последния етаж на сградата на Банк ъф Америка на Калифорния Стрийт. Тризвездният ресторант, издигащ се над града, предлагаше чудесен изглед към Голдън Гейт. Щяха да се срещнат там. Тя затвори очи и се отправи към кухнята, после се наведе до хладилника. Матилда чу приглушения й глас да идва от кухнята:
— Какво ще предпочиташ за вечеря? Останало ми е малко време и мога да ти приготвя нещо за ядене.
— Омлет със салата и кисело мляко.
Малко по-късно София взе мантото си от закачалката, целуна Матилда и внимателно затвори вратата на апартамента.
Тя седна зад волана на своя форд. Преди да потегли, свали сенника и в продължение на няколко секунди се оглеждаше в малкото огледалце. Мълчалива и изпълнена със съмнения, вдигна стъклото и завъртя контактния ключ. Когато автомобилът изчезна зад ъгъла, пердето в стаята на Рен бавно се спусна върху прозореца.
Остави колата си на входа на паркинга и благодарейки, взе от пиколото, облечен в червена ливрея, своя билет.
— Бих искал да съм този, с когото ще вечеряте! — каза младежът.
— Много ви благодаря! — отвърна тя, очарована и леко поруменяла.
Вратата се завъртя и София влезе във фоайето. След края на работния ден единствено барът на приземния етаж и панорамният ресторант на последния оставаха отворени за външни посетители. Със сигурни крачки тя се запъти към асансьора, но в този момент усети странна сухота в устата си. За пръв път се чувстваше жадна. Погледна часовника си. След като установи, че има още десет минути до срещата, тя се обърна към покрития с кожа барплот на кафенето и промени посоката си. Беше се приготвила да влезе, когато ненадейно пред нея изникна профилът на Лукас, който разгорещено разговаряше на една маса с директора на пристанищната агенция за недвижими имоти. Тя смутено отстъпи и се върна към асансьора.
Малко по-късно Лукас, воден от управителя на заведението, се присъедини към София, която го чакаше на запазената маса. Тя стана, той свали ръката си и я покани да седне срещу прозореца.
По време на вечерята Лукас й зададе стотици въпроси, на които София му отговори с хиляди други. Той бе очарован от менюто, докато тя не се докосна до нито едно ястие, като деликатно избутваше храната във всички краища на чинията. Моментите, в които техният разговор биваше прекъсван от намесата на сервитьора, им се струваха безкрайни. Когато той за последен път доближи до тях, екипиран с четка за трохи, която приличаше на брадат сърп, Лукас седна до София и с всичка сила духна върху покривката.