Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Обществото те смята за разкаяна и скромна — додаде Полин. — Това влияе особено добре на кампанията на баща ти против употребата на алкохол от малолетни — ти си идеалният пример какво не трябва да се прави. Обмисляме дори да организираме срещи с избиратели, на които да говориш в подкрепа на кампанията!
— Леле. — Хана се отпусна назад в стола си. Пример! Срещи с избиратели? Сериозно ли говореха?
Бащата на Хана изникна отнякъде.
— Явно са ти казали новините. — Той я прегърна през раменете и веднага проблеснаха няколко светкавици на фотоапарати. — Страхотно е, нали? Оказва се, че ти си ценна придобивка за екипа ми!
Той отново я притисна към себе си. Хана се ухили налудничаво, чувствайки се като в извънтелесно преживяване. Баща й наистина ли й казваше тези неща? Наистина ли се радваше, че му е дъщеря?
— Ъ-ъ-ъ… татко?
Кейт стоеше притеснена зад двете жени.
— Ами моите реплики? Казаха ли нещо за тях?
Усмивките на Полин и Триша увехнаха.
— А. Да.
Те се спогледаха нервно. Най-накрая Триша заговори.
— Хората те смятат за малко… вдървена. Не те приемат толкова положително, скъпа.
— С някой добър медиен инструктор ще се научиш да се чувстваш по-удобно пред камерата — додаде Полин.
— Но аз се чувствам удобно пред камерата! — проплака Кейт. — Нали, татко?
Всички започнаха да хапят нервно устни и избягваха да я гледат, включително бащата на Хана.
— Защо всички харесват нея? — Кейт посочи с пръст Хана. — Тя открадна колата на един човек! Обвиниха я, че е убила най-добрата си приятелка!
— Да, но тя не я е убила — скара й се баща й. Хана за пръв път го чуваше да държи такъв тон на Кейт. — Скъпа, няма нищо лошо в това човек да има нужда от медиен инструктор. Сигурен съм, че след няколко упражнения ще се представиш отлично.
Беше толкова възхитително, че думите не стигаха да го опише. Кейт рязко затвори уста и ядосано се отдалечи. Хана се накани да подхвърли някоя подигравателна реплика — как би могла да устои? — когато телефонът й изпиука. Усмихна се извинително на жените от групите за социологически проучвания.
— Извинете ме.
Тя излезе от конферентната стая и отиде в офиса на баща си, в който имаше масивно дъбово бюро, сива каса и черна дъска, обсипана с бележки, кампанийни стикери и флаери. Може би това беше съобщение от Патрик, който иска да я уведоми, че портфолиото й е готово. А може би беше от възхитената публика, която бързаше да покаже любовта си към нея.
Вместо това съобщението се оказа от неизвестен подател. Хана усети как кръвта й се вледенява. Не може всичко да започва от начало. Не и точно сега.
Каквото се случи в Ямайка си остава в Ямайка? Не мисля така. Какво би казал татко за това?