Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Взех книгите от тавана със себе си. Леля ми, която преподаваше в класическа гимназия и беше практична до дъното на душата си, изобщо не ги одобряваше, но въпреки това аз ги запазих. Онзи ден и следващия аз посетих пустошта Ленг за първи път; запознах се с чудатия, предшестваш ерата на ОПЕК60 арабин Абдул ал-Хазред (автор на Некрономикона, който, доколкото ми е известно, никога не е бил предлаган на членовете на клуб „Книга на месеца“ или на Литературната гилдия, макар да се говореше, че едно копие престояло години наред, заключено в специалния архив на университета Мискатоник); посетих градовете Дънуич и Аркам в Масачузетс; но най-силно от всичко бях втрещен от мрачния просмукващ се ужас на „Цвят от космоса“.
Седмица или две по-късно тези книги изчезнаха и аз повече не ги видях. Винаги съм смятал, че леля Етълин трябва да е била таен съучастник в това деяние… не че това промени нещо за мен. Аз вече бях открил своя път. Лъвкрафт — чрез подаръка на баща ми — ми отвори очите, както го е правил за толкова други преди мен, сред тях Робърт Блох, Кларк Аштън Смит, Франк Белкнап Лонг, Фриц Лийбър и Рей Бредбъри. И макар Лъвкрафт, който е починал дълго преди Втората световна война да е успяла да изпълни доста от неговите невъобразими ужаси, да не присъства много активно в тази книга, читателят трябва да помни, че тъкмо неговата сянка — дълга и изпита, и неговите очи — тъмни и пуритански, са подплатили почти всички по-важни хорър произведения след неговото време. Очите му бяха нещото, което ми направи най-голямо впечатление, когато за първи път видях негова снимка. Очи като онези от старите фамилни портрети, които още висят из доста къщи в Нова Англия, черни очи, които изглежда виждат и навътре, не само навън.
Очи, които сякаш ви следват.
4
Първият филм, който се сещам да съм гледал като дете, беше „Създанието от Черната Лагуна“. Гледах го в автокино и трябва да съм бил на седем, защото филмът с участието на Ричард Карлсън и Ричард Денинг беше излязъл през 1954 г. Може обаче да съм гледал и някоя по-късна прожекция, защото първоначално филмът е бил в 3D формат, а аз не помня да съм носил очилата.
Само една сцена съм запомнил ясно от целия филм, но тя трайно се е запечатала в паметта ми. Героят (Карлсън) и героинята (Джулия Адамс, която изглеждаше зашеметяващо в целия си бял бански) са на експедиция някъде по поречието на Амазонка. Проправят си път по един тесен блатист ръкав на реката и стигат обширно езеро, което прилича на южноамериканската идилична версия на Райската градина.
Създанието обаче дебне, как иначе. То е страховито, земноводно на вид чудовище, което забележително прилича на онези противни мелези на Лъвкрафт — налудничави, богохулни изчадия, родени от връзката на богове и смъртни (казах ви, че няма измъкване от Лъвкрафт). Чудовището бавно и търпеливо препречва устието на потока с откършени клони, като необратимо отрязва пътя на антрополозите за отстъпление.
По онова време тъкмо свиквах да чета, до откриването на кашона с книги на баща ми щяха да минат години. Имам бегъл спомен за приятелите на майка ми по онова време — между 1952 г. и 1958 г. Помня достатъчно, за да знам, че тя имаше социален живот, но далеч не достатъчно, за да знам дали е имала интимни връзки. Имаше един на име Норвил, който пушеше Лъки Страйк и през лятото в апартамента му работеха три вентилатора; друг един се казваше Милт, караше Буик и лятно време носеше грамадни сини шорти; имаше още един, дребен тип, който струва ми се беше готвач във френски ресторант. Доколкото знам, майка ми нямаше намерение да се жени за никой от тях. Веднъж вече беше минала по тоя път. Освен това, по онова време омъжената жена се превръщаше в безгласна сянка в домакинството, без право да взема решения или да работи срещу заплащане. А майка ми, която беше упорита, твърдоглава, мрачно решителна и никога не се обезсърчаваше, беше познала усещането сама да е господар на живота си. Затова тя излизаше с мъже, но не задълбочаваше отношенията си с никой от тях.
60
Абревиатура за „Организация на страните износителки на петрол“. — Б.пр.