Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Но изведнъж без видими причини влиятелността ѝ спадна и бъдещият ѝ живот се оказа заплашен от безпаричие. Очевидно модата ѝ бе преминала, нямаше вече щедри любовници. И изпадна в състояние на полумизерно съществуване, при което човек все още носи коприна и ходи по килими. Усети, че ще падне в тинята, ако не положи усилия да запази разкошния си апартамент, и отчаяно започна да се бори. Разбираше, че дължи престижа си единствено на привидното богатство, на тоалетите и парите, които ѝ позволяваха да играе ролята на аристократка. В деня, в който останеше без късче коприна и затвореше салона си, знаеше, че ще се превърне в едно бедно, грозно и повехнало момиче, вече никому ненужно. Затова трескаво и енергично се зае да търси нови любовници, за да се снабди с пари на всяка цена.
Именно по това време се запозна с госпожа Мерсие, която ѝ даде заем с огромна лихва. И по този начин тя, мамила толкова млади наивници, сама се оказа измамена. Надяваше се да върне парите заедно с лихвите, като ги вземе от първия богаташ, който я направи своя любовница. Но богаташи така и не се появяваха. Това все повече я безпокоеше.
Тласкана от нуждата, чувствайки как с всеки изминат ден красотата ѝ – оръжието, с което печелеше хляба си – изчезва заедно с лукса, Арманд се реши на престъпление. В началото, за да не безпокои заемодателите си тя трябваше да продаде огледала, мебели, порцелан. Къщата постепенно се изпразваше, стените полека-лека се оголваха и тя с ужас си мислеше за часа, в който щеше да се окаже между четири голи стени, уморена и стара. Тапицерите, шивачките, всички доставчици, на които беше длъжница, ставаха все по-безмилостни, надушили скорошното разорение на клиентката си. Знаеха, че намира все по-рядко любовници. Искаха незабавно връщане на заемите. Някои от тях споменаха и за конфискация. Арманд разбра, че с нея е свършено, ако веднага не намери начин да се снабди с пари независимо как.
Прибягна до крайно средство. Подправи почерка на трима-четирима любовници и подписа с имената им няколко полици на нейно име. Тъй като не смееше да отиде при някой банкер, ти посети госпожа Мерсие, която се съгласи да шконтира някои от тези полици. Възможно е лихварката да е знаела произхода ѝ и да спекулира с това. Младата жена бе попаднала в ноктите ѝ. Всеки момент Мерсие можеше да подаде жалба до кралския прокурор, но все пак разчиташе на предполагаемите поръчители, които биха имали интерес да се потули скандалът. Предпочиташе фалшивите ѝ книжа пред истинските полици. Смяташе с благосклонността си да спечели цяло състояние. Искаше все по-големи лихви и все повече объркваше сметките на кокотката.
В продължение почти надве години Арманд си живееше спокойно и безгрижно. Бе вложила платимите си полици при лихварката и при всяко изтичане на срока им намираше пари, вземайки от всеки срещнат мъж. Необходимата сума допълваше, като продаваше по нещо. После отново вземаше заеми, подправяше нови полици, а госпожа Мерсие продължаваше да се преструва на добра и услужлива. Искаше да държи плячката си, притисната натясно, преди да покаже зъбите си и да я захапе.
После дойде ден, в който Арманд по никакъв начин не можеше да възстанови фалшивите полици. Напразно се опитваше да задържи някой любовник. Вече не успяваше да спечели парите, необходими за поддържането на къщата.
Именно тогава се запозна със Совер. Остави на негово име голяма сметка, като мислеше, че е богат и щедър. Навремето, когато беше кралица на Марсилия и безочливо демонстрираше кадифените си и дантелени тоалети, не би погледнала Совер от висотата на богатството и елегантността на любовниците си. Но вече не пренебрегваше никого: търсеше сред тълпата и бе готова на драго сърце да взема пари дори от мръсни ръце. Някогашният работник взе за нежно чувство необходимостта, която тласкаше младата жена в ръцете му. След няколко месеца тя с ужас разбра, че новият ѝ любовник е доста стиснат и харчеше парите си доста неохотно. След като две или три полици останаха неплатени, госпожа Мерсие започна да се ядосва.
Така стояха нещата, когато една вечер Мариус с цялата си наивност посети куртизанката. Мислеше, че ще намери в салона ѝ част от богатото и пъстро общество, на което брат му го бе представил. Мечтаеше да се запознае с някой млад търговец, който ще се притече на помощ. Дори донякъде разчиташе на Совер, чиято услужливост Фин бе доста преувеличила.