Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
От полицията му отговориха, че обикновено не започвали търсене след толкова незначително време от предполагаемото изчезване, а освен това произшествията като това обикновено се разрешавали от само себе си, когато търсеният се появявал малко по-късно, отколкото го очаквали, и давал правдоподобно - или не много - обяснение за случилото се с него. Понеже обаче ставало дума за дете и Ватен настоявал, че в семейството им не правят така, щели да изпратят полицай при него.
Полицаят дойде в 22:15. Бе униформен. Когато Ватен му каза, че от Хеда и Едвард продължава да няма никакви вести, на лицето му се изписа учудване. Седнаха в кухнята и обсъдиха отново цялата налична информация. По молба на полицая Ватен се обади на още няколко места, където биха могли да са. След това се обади за втори път там, където бе звънял преди, за да се убеди, че през изминалото време не са се появили там. Когато и това не доведе до нищо, което Ватен знаеше предварително, полицаят стана.
- Ще изпратим запитвания - каза той. - Продължавам да си мисля, че всичко ще се оправи от само себе си, но това не означава, че ние ще се отнесем към случая ви през пръсти. Ако до сутринта не се появят, ще ви изпратя криминалист, който ще провери дома ви за улики. За всеки случай, ако се е случило нещо углавно наказуемо. Най-доброто, което можете да направите, е да поспите малко.
Ватен стоеше и си мислеше, че е интересно как този полицай си представяше спокоен сън в такова състояние.
- Случаят с Ватен не се разреши от само себе си, нали? - погледна към седящата зад бюрото си и пилеща ноктите си Гру Братберг Уд Сингсакер.
Пет години след повдигането на обвинение срещу него Ватен отново се бе озовал в полезрението на полицията. А полицаят, който тогава бе водил по-голямата част от твърде продължителните разпити, през това време бе претърпял операция на мозъка и бе преосмислял много неща, твърде отдалечени от работата му.
- Трябва да ми помогнеш да си опресня паметта - помоли той, опитвайки се да не разкрие пред началничката си как е забравил всичко.
- Да - остави пиличката за нокти Братберг, - случаят не се разреши от само себе си. Спомняш ли си колко се надявахме на това? Бяхме толкова сигурни, че бедният глупак, извинявай за израза, в края на краищата ще се пречупи и ще си признае всичко. Така и не последваха обаче признания, което означаваше, че нямаше откъде да започнем. Ако има случай, който с пълното право може да бъде наречен „безследно изчезване”, то това е случаят на Ватен. Хеда Ватен и момчето - как се казваше, май беше Едвард - така и не бяха намерени. Криминалистите ни се върнаха от Ватен с празни ръце, а ние разбрахме много късно какво трябва да се търси. Нямаше никакви основания да се предполага, че изчезналите са напуснали дома си против волята си, и не намерихме, във всеки случай, следи от насилие. Един съсед бе видял как са се върнали вкъщи малко след 16:00. Хеда взимала Едвард от детската градина след работа. И оттогава никой не ги е виждал. Нито на прага на къщата им, нито на друго място. Сякаш пропаднали вдън земя.
Гру Братберг разказваше, а в паметта му изплуваха все нови и нови спомени.
Изминаха няколко дни и разпитите станаха по-твърди. Вместо да идват в дома му, Ватен все по-често бе молен да отива за разговор в участъка и след седмица той получи статус на заподозрян. Това означаваше, че полицията все още нямаше достатъчно улики, за да го обвини, но че разчитат скоро да ги получат. Именно тогава разпитите бяха поети от старши следовател Сингсакер.
В случая на Ватен имаше много странни неща. Първо, удивителното алиби. Как се бе получило така, че Ватен бе заспал в автобуса? Шофьорът на автобуса твърдеше, че видял Ватен два пъти - когато последният се качвал в автобуса и когато той, шофьорът, собственоръчно го изхвърлил от салона. Намериха се и други пътници, свидетелстващи, че са го видели да спи на седалката. Тези факти обаче не бяха достатъчни, за да се твърди, че Ватен е прекарал всичките четири часа в автобуса. Оставаше възможността да е слязъл при една от обиколките, да се е върнал вкъщи, да е направил каквото е направил, след което да се е върнал в същия автобус. В такъв случай щеше да е разполагал с около час за всичко. Не бе кой знае колко време, ако се каниш да убиеш семейството си, а след това да скриеш труповете на място, където се предполага, че не могат да бъдат намерени. От друга страна, трябваше да се вземе предвид, че Ватен лично бе съобщил за изчезването. Обаждането в полицията бе два часа и половина след като шофьорът на автобуса бе събудил Ватен в 19:00. Що се отнасяше до това с какво се бе занимавал през тези два часа и половина, на полицията й се налагаше да разчита на думите на самия Ватен. Твърде възможно бе Хеда и момчето да са били вкъщи, когато се е върнал, и трагедията да се бе случила след 19:00. Слабото място в тази версия бе, че двама от съседите му бяха видели как Ватен се връща вкъщи малко преди 19:30. И единият от тях бе стоял след това на балкона си почти до 21:00, тоест до момента, в който Ватен бе написал есемес на жена си, бе звъннал първо на изключения й телефон, а след това - и на тъщата си. Това, на свой ред, бе потвърдено лесно от протоколите на мобилния оператор. Съседът на балкона бе решил основателно да се наслади на топлата есенна вечер и бе се прибирал вътре само два пъти, за да отиде до тоалетната. Той бе напълно сигурен, че никой не е излизал през вратата на къщата на Ватен, защото виждал добре тази врата от своя балкон на втория етаж. Колата на семейство Ватен през цялото време била паркирана на алеята пред къщата. По този начин алибито на Юн Ватен бе, ако не напълно от железобетон, то поне с добър стоманен скелет.