Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Поради това, когато професорът отвори пакет „Марлборо” и му предложи цигара, талантливият млад учен Юн Ватен видя в това добър знак. И преди им се бе случвало да пушат заедно, но според обичая на времето, навън, пред входа, и никога в кабинета, наслаждавайки се на тревожното спокойствие на конспиративна явка. Това не бе просто добър знак, това бе много добър знак - „Да, благодаря”. Ватен предложи да отвори прозореца и да пусне вътре топлия пролетен въздух. След това разказа чутия отнякъде виц за двамата японски изследователи, идвали в университета преди няколко години. Когато ги попитали как им се струва тук, те отговорили, че всичко е наред и е прекрасно, но се смущавали от всичките онези проститутки, въртящи се пред входа.
Северин Блум, който, разбира се, и преди бе чувал тази история за недосетливите посетители, се засмя от сърце и каза, че къде по-приятно е да се пуши в кабинета. След това запали, дръпна като морж преди гмурване и изгледа дружелюбно Ватен.
- Все още не е ясно нищо, но мисля, че везните се накланят във ваша полза.
Ватен, разбира се, веднага се досети, че професорът имаше предвид молбата му за назначаване като старши преподавател. Също така разбра, че в превод академичното изказване на професор Блум означаваше, че ще получи работата. Ватен се бе срещнал с професора под предлог да обсъдят някои тънкости в езика на Платон, с който той се бе занимавал, но истинската му цел бе да получи информация за все още Свободното място. Професорът обаче го бе разконспирирал толкова бързо, колкото той четеше книга, и веднага бе хванал бика за рогата. Ватен въздъхна с облекчение. Така всичко ставаше по-просто, плановете за бъдещето - също.
- Това означава, че ще имаме достатъчно време в бъдеще да си сътрудничим близко, за да обсъдим езиковите странности на Платон. А сега ви предлагам вместо това да изпием по чашка уиски.
Професорът отвори чекмеджето на бюрото си и извади бутилка старо, добро малцово уиски и две чаши.
Ватен се взря в чашите и по челото му изби пот. Щеше да издържи на една чашка, нали?
По време на разпитите, последвали този злощастен ден, през който двама колеги си бяха позволили по една невинна чашка уиски, Юн Ватен не можеше да отговори ясно какво бе правил от момента, в който бе оставил празната чаша, бе благодарил малко неясно на професор Блум за разговора и бе излязъл от кабинета му с единствената мисъл в главата - да се добере до вкъщи, преди да му притъмнее пред очите. Не си спомняше как е заспал в автобус № 36 и три пъти е пропътувал пълния кръг по маршрута „Драгвол” - центъра”, преди свършилият смяната си шофьор да го забележи. Бе си тръгнал от „Драгвол” около 15:00, а от автобуса го бяха свалили някъде след 19:00 на улица „Мункегате”, в централната част на града. По този начин четиричасовото пътуване с автобуса се бе превърнало в неговото алиби.
По пътя към вкъщи той бе дошъл на себе си, поради което, озовал се в дома си и ненамерил там Хеда и Едвард, първо се бе разстроил. Много му се бе искало да сподели с тях радостните новини и разкриващите се перспективи.
Напоследък при тях с Хеда не всичко бе наред. Сигурно не бе нищо сериозно, просто язвителните забележки в битовите разговори бяха започнали да звучат малко по-често, а думите на привързаност - обратното, по-рядко. Не, това не му се струваше странно. Той бе почти сигурен, че добрите новини, например за нова работа, са точно онова, което трябваше, за да се оправят отношенията им. Той, разбира се, обичаше Хеда, но си даваше сметка, че тя бе от онези жени, на които им бе необходимо да се възхищават от време на време на мъжа си. Не че й трябваха подвизи, но нищо не я правеше толкова оживена, колкото публикувана статия или повишаване в службата.
След като измина час, а той все още бе сам вкъщи, Ватен се обезпокои. Първо изпрати на Хеда закачлив есемес, за да не бъде досаден. След като минаха двадесет минути, а тя така и не му бе отговорила, той й се обади. Оказа се, че мобилният й телефон е изключен. Тогава той се притесни сериозно. Набра номера на родителите й, живеещи в района „Сингсакер” и ги попита дали тя не е у тях или дали не е оставила при тях Едвард, отивайки по свои си работи, за които той да е забравил. Не и не.
- Говорих с нея вчера - отговори тъщата му с превзетост, която сама не осъзнаваше и която винаги го вбесяваше. - Каза, че днес ще си е вкъщи, защото трябвало да ушие на Едвард костюм за училищния концерт следващата седмица.
- Странно. И аз така си мислех.
Обадил се на няколко приятели и колеги на Хеда и неизяснил си нищо, той бе убеден, че се е случило нещо сериозно. В 21:30 се обади в полицията. Вече час, откакто Едвард трябваше да си е в леглото, но нито от него, нито от Хеда имаше някакви новини.