Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
А после дойде Алис Суон.
Дори звученето на името ѝ в съзнанието ми възбужда част от мен, която мислех за мъртва, и се налага да потискам притока на кръв, пулсираща в слабините ми. Определено е неестествено; и все пак не мога да престана да се чудя дали не съм бил избран, дали не съм бил предопределен за това чудо...
В опит да разсея вълненията в съзнанието си, разлиствам книгата, чието съдържание бях водил прецизно и елегантно. По-голямата част от записките са направени във Фес, преди дворецът да бъде преместен в Мекнес. Спомням си покоите в стария дворец, толкова огромни и разкошни, но някак мрачни въпреки издигащите се високо арки и богатата декорация. Този дворец беше видял твърде много: атмосферата беше отровена от страданието, попило в самите мазилки на стените. Прехвърлям страниците и си припомням жените една по една: Наима и Хабиба, Фатима, Джамила и Ясмин, Уарда, Аиша, Ептисам, Мария и Шама – някои от тях бяха почти момичета. Една или две се разплакаха, когато ги избра, не разбираха какво се очаква от тях. Има я дори една от най-ранните записки, при която мастилото се е размазало от сълзите ми на съчувствие към детето. И сега е пред погледа ми. Никога няма да забравя изражението ѝ след случката: зениците ѝ приличаха по-скоро на дупки, отколкото на очи, сякаш духът ѝ е бил прогонен от нея чрез силата на съвкуплението.
Връщам се назад, чак до началото, а после отново напред към настоящето; тук е животът ми и този на жените, белязан от ежедневни безпощадни похождения. Намръщвам се. Къде е тази страница? Преди книгата да попадне в ръцете на Самир, само тя от всичките не беше незацапана.
Откривам Емира Зубида, която беше съвсем наясно какво трябва да прави: истинска малка съблазнителка с кожа с цвят на патладжан. Роди на султана момчета близнаци; последваха бурни празненства. Те, естествено, не живяха дълго, родиха се болнави, вероятно не без намесата на Зидана. В този период всички деца, които се раждаха, бяха момичета; нито едно от момчетата не оцеля. Разбира се, остана само Зидан, гордостта на баща си. Обръщам страницата и виждам... не тази, която съм настроен да видя, а съвсем друга, непозната страница. Известно време я гледам объркан. Взирам се по-отблизо и осъзнавам, че това не е моят почерк, а е много добра имитация: изключително добра, толкова, че никой не би забелязал разликата. Има бледа линия до реда, а в долния край на страницата личи мъничка следа. Понасям книгата към избледняващата светлина от вътрешния двор, но не ми е нужно потвърждение. Знам... просто знам.
Внимателно подменена страница е била преместена от истинското ѝ място. Няма лъжа, с изключение на датата: син, предхождащ редица други, това го издига в йерархията на наследниците, ход за пробиване напред. Мястото на снадката почти не се забелязва, изпълнението е прецизно: не е рязано, а е скъсано, нишките и шарката на лена пасват почти идеално. Процес, който изисква много време. Вероятно три седмици трениране на почерка ми, преглеждане на записките и извършване на подмяната...
Наистина ли са мислели, че няма да забележа фалшификацията? Но ако всичко е вървяло по план, разбира се, до този момент щях да съм умъртвен с пирон в черепа, стига да не бях приел гнусното предложение на великия везир и да стана пленник на него и покварените му прищевки.
Вече се бях досетил кой е врагът ми: не ми бяха ясни само мотивите. Поне знам каква е играта и залозите в нея, а те са високи. Целият му план да ме отстрани от изпълнението на задълженията ми му беше коствал много; няма да се зарадва, че съм се измъкнал от лапите му и отново съм поел грижата за дневника. Чудя се колко ли време остава до следващото покушение над мен.
12
Изпълнението на задълженията ми на следващия ден протича, сякаш никога не е имало прекъсване. Като че цялата история със Сиди Кабур никога не е съществувала, точно както беше обещал Бен Хаду. И въпреки това светът се е променил. Само аз ли забелязвам това?
Докато обикаляме строителната площадка следобед, Абделазиз ме наблюдава с крайчеца на окото си, когато мисли, че съм зает с бележките си. Беше станала варова експлозия и трима работници бяха загинали. Един от огромните казани с таделакт – мазилката, която се прави от мраморен прах и белтък – загадъчно бил съсипан: пропилени са три месеца работа и двайсет хиляди яйца. Исмаил е много вбесен по този въпрос, изстрелва нареждания и тежки заплахи. Въпреки че съм се съсредоточил в записването, усещам погледа на везира като насекомо върху кожата си.