Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
– Я, какъв хубав пистолет си имаш. Истински ли е? Може ли да го подържа?
Бени, Юлиус и Хубавицата си помислиха, че на стареца му се е разхлопала дъската.
– Спри, Алан! – извика Бени.
– Да, спри, проклето старче, или ще те застрелям – изръмжа Кофата.
Алан сякаш не ги чуваше и продължаваше да се приближава към престъпника. Кофата отстъпи назад, застрашително размаха пистолета си срещу Алан, след което... го направи! Направи точно това, на което Алан се бе надявал. В цялата суматоха пристъпи още една крачка назад...
Който някога е имал късмета да стъпи в лепкаво, прясно слонско изпражнение, знае, че е почти невъзможно да се задържиш в изправено положение. На Кофата това не му бе известно, но бързо го разбра. Единият му крак се хлъзна назад, той заразмахва ръце, за да запази равновесие, направи стъпка назад и с другия крак, след което падна и се приземи меко по гръб.
– Седни, Соня, седни – рече Алан, подготвяйки последния етап от дръзкия си план.
– Не, Соня, по дяволите, недей да сядаш! – изкрещя Хубавицата, която изведнъж осъзна какво бе на път да се случи.
– Мамка му! – извика Кофата от купчината слонски изпражнения, в която лежеше.
Соня, която не знаеше какво се случва зад нея, съвсем ясно бе чула думите на Алан. А старецът, както вече споменахме, се държеше добре с нея, така че тя с радост изпълняваше командите му. Освен това слоницата си помисли, че и нейната благодетелка потвърди заповедта. „Недей“ не беше част от речника на Соня.
Така че слоницата седна. Задницата й се приземи върху нещо меко и топло, чу се един глух, хрущящ звук и кратък писък, след което се възцари гробна тишина. Соня бе седнала и сега бе готова за още една ябълка.
– И номер две е елиминиран – заяви Юлиус.
– Мамка му, дявол да го вземе, мамка му – разфуча се Хубавицата.
– Гадост – каза Бени.
– Ето ти ябълка, Соня – рече Алан.
Хенрик „Кофата“ Хултен не каза нищо.
Шефа чака три часа Кофата да му се обади. След това реши, че нещо се е случило с тоя малоумник. Шефа не проумяваше защо хората не могат просто да правят това, което той им е наредил, и нищо друго.
Ясно беше, че е време да поеме нещата в свои ръце. Започна с проверка на регистрационния номер, който Кофата му беше дал. Само след няколко минути откри, че ставаше въпрос за червен автомобил фолксваген пасат, собственост на Гунила Бьорклунд от Езерната ферма, Ротне, Смоланд.
Глава 11
1945–1947
Ако е възможно да се изтрезнее за една секунда след цяла бутилка текила, то точно това се случи на вицепрезидента Хари С. Труман.
След новината за внезапната кончина на президента Рузвелт вицепрезидентът трябваше да прекъсне приятната си вечеря и незабавно да отлети за Белия дом във Вашингтон. На Алан, който остана сам в ресторанта, му се наложи да поспори с главния сервитьор за това кой ще плати сметката. Накрая главният сервитьор прие аргументите на шведа, че новият президент на САЩ може да бъде смятан за надежден платец, а и адресът му е известен на всички, така че при необходимост може да бъде открит.
Алан се върна във военната база и продължи със задълженията си на сервитьор и помощник на най-бележитите американски физици, математици и химици, които обаче се чувстваха неловко в негово присъствие. Поради създалата се напрегната обстановка след няколко седмици Алан започна да се замисля дали не е време да си потърси нова работа. Един телефонен разговор от Вашингтон за мистър Карлсон реши нещата.
– Здрасти, Алан, Хари се обажда.
– Кой Хари? – попита Алан.
– Труман, Алан! Хари Труман. Президентът, за бога!
– О, каква приятна изненада! Благодаря за вечерята, господин президент. Надявам се, че не се е наложило вие да управлявате самолета на път за къщи.
Не, президентът не бил ангажиран с тази задача. Въпреки сериозността на ситуацията се проснал на един диван и спал чак докато се приземили пет часа по-късно. Сега обаче имало доста задачи, които бил наследил от предшественика си, и за една от тях се нуждаел от помощта на Алан.
Алан с готовност се отзова и още на следващата сутрин напусна базата в Лос Аламос завинаги.
Овалният кабинет беше приблизително толкова овален, колкото Алан си беше представял. Сега той седеше в него срещу другаря си по чашка от Лос Аламос и слушаше разказа му.