Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
В момента президентът имал неприятности с една жена, която по политически причини не можел просто да пренебрегне. Казвала се Сун Мейлин – Алан сигурно бил чувал за нея? Не? Както и да е, тя била съпругата на лидера на китайската партия Гуоминдан – Чан Кайшъ. Освен това била дяволски красива, имала американско образование и била първа дружка с госпожа Рузвелт. При всяка своя поява привличала вниманието на хиляди и дори била изнасяла реч пред Конгреса. А сега вадела душата на Труман, заставяйки го да изпълни всички обещания, които твърдяла, че покойният президент Рузвелт бил дал по отношение на борбата срещу комунизма.
– Трябваше да се сетя, че пак става въпрос за политика – промърмори Алан.
– Малко е трудно да се избегне, когато си президент на САЩ – отвърна Хари Труман и продължи.
Точно в момента имало кратък период на затишие между Гуоминдана и комунистите, тъй като и двете страни до известна степен се борели за една и съща кауза в Манджурия. Ала скоро японците щели да се предадат и тогава китайците отново щели да се бият помежду си.
– Откъде знаеш, че японците ще се предадат? – попита Алан.
– Ти по-добре от всички други трябва да можеш да отговориш на този въпрос – отвърна Труман и веднага смени темата.
Президентът се впусна в подробен преглед на обстановката в Китай, който за Алан беше твърде скучен. В разузнавателните доклади се съобщавало, че комунистите вземат връх в Гражданската война, в резултат на което в Службата за стратегическо разузнаване (ССР) били започнали да поставят под въпрос военната стратегия на Чан Кайшъ. Той се бил съсредоточил върху запазване на надмощието си в градовете, а в същото време селските области оставали открити за комунистическата пропаганда. Лидерът на комунистическата партия – Мао Дзъдун, разбира се, скоро щял да бъде елиминиран от американските агенти, но съществувал риск неговите идеи да пуснат корени сред населението. Дори собствената жена на Чан Кайшъ – непоносимата Сун Мейлин, осъзнавала, че е необходимо да се предприемат допълнителни мерки. Затова паралелно на съпруга си тя провеждала своя собствена политика.
Президентът продължи с информация за тази паралелна линия на действие, но Алан бе спрял да го слуша. Вместо това оглеждаше разсеяно Овалния кабинет и се чудеше дали стъклата на прозорците са бронирани и накъде ли води вратата вляво. Помисли си, че сигурно не е лесно огромният килим да бъде изнесен и даден за пране... Накрая се почувства принуден да прекъсне президента, за да предотврати евентуални въпроси върху току-що изложената ситуация.
– Хари, прощавай, но какво искаш да направя?
– Както казах, придвижването на комунистите към селските области трябва да бъде спряно...
– И какво всъщност трябва да направя аз по въпроса?
– Сун Мейлин ни притиска за засилена оръжейна подкрепа и иска допълнителни оръжейни доставки...
– И какво по-специално се очаква от мен?
Когато Алан зададе въпроса си за трети път, президентът замълча, сякаш имаше нужда да си поеме дъх, преди да продължи. След това каза:
– Искам да отидеш в Китай и да взривяваш мостове.
– С това трябваше да започнеш! – възкликна Алан и лицето му грейна.
– Колкото може повече мостове, за да прекъснеш възможно най-много комунистически пътища...
– Радвам се, че ще посетя нова страна – рече Алан.
– Искам да научиш хората на Сун Мейлин да взривяват мостове и да...
– Кога тръгвам?
Въпреки че Алан беше специалист по експлозиви, а освен това се беше сприятелил с настоящия президент на САЩ, той си оставаше швед. Ако се интересуваше поне малко от политика, навярно щеше да попита президента защо точно той е избран за тази мисия. Президентът бе подготвен за този въпрос и в случай че му бе зададен, щеше откровено да отговори, че САЩ не могат да ръководят два паралелни и потенциално несъвместими военни проекта в Китай. Официално бяха на страната на Чан Кайшъ и неговата партия Гуоминдан. Тази подкрепа щеше да бъде тайно подсилена от цял кораб, натоварен с устройства за мащабно взривяване на мостове – по поръчка и настояване на съпругата на Чан Кайшъ – красивата, змиеподобна (според президента) и полуамериканизирана Сун Мейлин. Най-лошото от всичко бе, че Труман не можеше да изключи възможността всичко това да е било уговорено на чаша чай между Сун Мейлин и госпожа Елинор Рузвелт. За бога, каква бъркотия! Но сега оставаше само да представи Алан Карлсон и Сун Мейлин един на друг, след което щеше да счита случая за приключен.