Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
Всички започнаха да ръкопляскат. Искрящите им очи бяха плувнали от състрадание, а очите на Мелъди от облекчение. „Наистина ли бе толкова лесно?“
Като се усмихна на Джаксън, тя седна и изпусна въздишка към звездното небе, а с нея и петнайсет години безпокойство.
След като аплодисментите заглъхнаха, Франки представи „наелектризиращото момче“, което щеше да помогне на РАД да направят първата си крачка към свободата. Брет Рединг излезе изпод клоните на дърветата и бе посрещнат със силно възклицание. На свой ред той възкликна, когато видя озарените очи на своята публика.
Застинал от страхопочитание, той се обърна към тях от края на поляната.
— Човече, това е невероятно — промърмори.
Всички се извърнаха с лице към него.
— Така… — Той допря ръце притеснено. — Имам чудесни новини… може би първо трябва да се представя. Казвам се Брет Рединг — о, вие сигурно го знаете, нали сме от едно училище. Аз съм момчето, което случайно откъсна главата на Франки, а после полудя, но и за това сигурно знаете от новините — засмя се той.
Всички други мълчаха.
— Та, докато бях в болницата, един от репортерите ми даде визитката си и накратко, Мелъди, Джаксън и Франки решиха, че ще е добре да направим документален филм за вас и в него да покажем на хората кои сте. И Рос, репортерът, се съгласи. Той ще ми позволи аз да бъда режисьор и ще го излъчи по Втори канал по време на седмицата, посветена на Орегон. Въпроси?
Вдигна се гора от ръце, подобно на масово прослушване за реклама на дезодорант.
— Да, ти с очилата.
— Как си, Брет?
— О, Дюс, здрасти. Не можах да те видя в тъмното. Казвай!
— Питах се, ти защо си се захванал с това. Ти няма какво да доказваш.
— Филмът събира в едно двете мои страсти — киното и чуд… тоест РАД. — Той спря и погледна Франки. — А сега, когато започвам да ви опознавам, искам да помогна.
— Страхотно — Дюс остана доволен.
— Това ли е всичко? — Клео беше поразена. — На теб тази причина ти стига?
— Да — отвърна Дюс.
— Какво трябва да направим, за да участваме? — попита някой.
— Трябва да дадете съгласието си да ви интервюираме. Да споделите свои снимки, истории, надежди, мечти… — поясни Брет.
— Звучи опасно — чу се шепот.
— Лицата на всички ще бъдат размазани и никой няма да ви познае. Самоличността ви ще е изцяло скрита. Това ще е първата крачка към това да покажем на хората, че сте безобидни.
— А близките ни по света, те ще могат ли да видят предаването? — обади се Блу.
— Засега ще се излъчи само в нашия регион. Но мога да ви запиша копия, ако искате.
— Чудесно!
Въпросите продължаваха да валят.
— Къде ще го заснемеш?
— В моята барака. Тя е съвсем уединена.
— Как ще се казва?
— „Чудовището на нашата улица“.
Последвалият смях показа, че заглавието се понрави на събралите се.
— А ще направиш ли само аудиозаписи, нали знаеш, за тези, чийто образ не излиза на филма? — попита Лала.
— Естествено! Мога да покажа други неща, докато вие говорите.
— Зъб-ележително!
— Кога ще го излъчат?
— На четиринайсети октомври — отвърна Брет. — О, ако ще участвате, трябва да сте в студиото, когато се излъчва записът. Искат да отговаряте на въпроси на зрителите, на живо.
— Тогава всички ще разберат кои са — намеси се Виктор с дълбокия си глас.
— Ще се погрижа образите и на живото предаване да са размазани. И… ще вземем и няколко охранители да пазят пред студиото — никой няма да ви види нито на влизане, нито на излизане.
Клео се изправи.
— Хайде, да си тръгваме! — каза тя на приятелките си.
Никоя не се помести.
— Чухте го. — Клео метна чантата на рамото си. — Трябва да сте свободни на четиринайсети, а вие не сте. Хайде да тръгваме.
Трите момичета се спогледаха.
— Казах, тръгвайте! — Клео тропна пак. — Това… както там се казва, е в същия ден, в който са снимките за Teen Vogue. — Тя отчетливо натърти на Teen Vogue, в случай че в Портланд не можеха да я чуят. — Обещах на редакторите в списанието, че ще сме професионалисти, затова трябва да се откажем от това.
Момичетата се изправиха с нежелание.
— Чакайте! — извика Мелъди, която не искаше да изгуби най-активните момичета в групата. — Не може ли да промените датата на вашите снимки?